Сега Бъчваря се движеше не с тежкото, приглушено достойнство като в началото, а с пъргавина, която граничеше с нетърпение. Той притича до една лавица, извади книга и кутия с листове, после пак изтърча за перодръжка и мастилница и седна на стола да пише. Междувременно Риг се върна при бохчата си, извади писмото от Бащата до банкерите, дадено му от Нокс, и го постави пред Бъчваря, за да може той да изпише правилно законното му име. След това не го погледна повече, а обикаляше из стаята и разглеждаше какви книги държи този мъж край себе си. Много от тях нямаха надписи по гърбовете, а само цифри, означаващи месеци и години – до една бяха счетоводни книги. Другите, тези със заглавия, бяха на толкова много и различни езици, та Риг заподозря Бъчваря, че ги купува заради фините старинни подвързии и няма представа за съдържанието им. Или беше така, или пък той беше страстен лингвист, владеещ десетина езика. Което накара Риг да осъзнае, че Бащата е бил такъв лингвист, и като го е научил да чете и да говори на четири езика освен родния си и да разбира още няколко четивно, и му е дал познания за историята на носителите на езика, и му е обяснил в какво се състои ценността на произведенията им, той беше направил и сина си такъв лингвист. Риг често се беше оплаквал, че всички тези езици не са му от никаква полза, а Бащата отвръщаше само: „Човек, който говори само един език, не разбира нито един“.
– Комисионата ви, господин Бъчвар... – заговори Риг, без да се обръща с лице към банкера. – Мисля при тези обстоятелства да вдигна обичайния половин процент до три четвърти, и нека бъде взета непосредствено при продажбата.
Господин Бъчваря не каза нищо, а просто продължи да дращи с перодръжката. Риг беше сигурен, че той бе възнамерявал да предложи някаква абсурдна комисиона от порядъка на три процента или дори още по-висока. Но Бащата го беше научил на всичко за банковото дело и реалната цена на услугите. Когато се върна на масата, той видя, че в договора за посредничество Бъчваря бе задраскал „половината от един процент“ и го бе заменил с „три четвърти от един процент“, написано отгоре. Дали наистина беше вписал истинската комисиона, преди Риг да се обади или след това и после я бе задраскал, за да създаде невярно впечатление, той щеше скоро да научи от Самуна, защото кръчмарят внимателно наблюдаваше Бъчваря. Момчето и банкерът подписаха съответните документи: договора за посредничество, който постановяваше на бижутера, че Бъчваря е упълномощен да сключи договор и да получи средствата от продажбата на скъпоценния камък, и разписката, потвърждаваща, че банката на Бъчваря притежава предмет на стойност не по-малко от една кесия, принадлежащ на Риг С., син на господин Ч. С. от Високи Сташи. Тъй като една кесия беше равна на 210 000 фена според официалния курс в Ареса Сесамо и дори още повече нагоре по реката, нямаше да е трудно да намерят къде да преспят – може би дори в собствената къща на кмета, ако Риг бе достатъчно нагъл, че да му се представи и да го помоли за тази услуга.
За Самуна думата „кесия“ означаваше огромно количество, каквото само богатите виждаха. За Умбо то изобщо не значеше пари, а торбичката, в която ги държиш. Ала Риг бе обучен да пресмята кесии, разсипи, лъчи, бройки и светлини толкова лесно, колкото обикновените хора – фенове, шебове, пингове и късмети. Той знаеше че за една кесия човек от горното течение на реката може да си купи имение с хубава къща и земя, достатъчна да изхрани триста души. Доходите от подобно имение биха издържали домакинство с десетина прислужници и коне, които да теглят изящна карета. Едно семейство би могло да остане завинаги богато с такова имение, ако не подели земята. И точно това беше стойността на една такава монета, ако някой някога би я отсякъл. Баща му бе обяснил, че подобни големи суми съществуват само като абстракции в протоколите на банките и хазната.
Едно беше сигурно: Бащата не се бе сдобил с тези камъни с пари, спестени от продадените кожи.
Риг се изкушаваше да покаже на господин Бъчваря и останалите скъпоценности и да го попита каква според него е съвкупната им стойност, но осъзна, че това сигурно щеше да дойде твърде много на човека и не всичко би могло да се обърне в пари. Но дори и да беше възможно, той се съмняваше някой бижутер в града да разполага със средствата да купи дори и един такъв камък с пари на ръка. Вместо това биха сложили нещо на влог при Бъчваря, а останалото щеше да се изплати, когато продадат камъка на някой бижутер в Ареса Сесамо.
Но договорът с бижутера щеше да е достатъчен за Бъчваря, за да даде на Риг в аванс каквато и да било сума на ръка, която той с основание би могъл да поиска – може би два лъча. Щеше да е твърде много да поиска от банкер от град О един разсип, а и къде ли щеше да го похарчи? Остатъкът от стойността щеше да бъде вписан в кредитно писмо, което Риг щеше да отнесе на банкерите в Ареса Сесамо. Следвайки принципите на Бащата, той възнамеряваше да раздели средствата си между няколко почтени банки, а после да назначи няколко посредници, които да купуват и управляват земи и предприятия от негово име.