– Колко над една кесия? – попита Самуна.
– Когато няма купувач, кой би могъл да каже? Поне една пунция. Но кой в тази Народна република е достатъчно богат, че да го купи, или би си го признал, като го купи, щом знае, че просто ще му го вземат?
– Защо това е проблем? – попита Риг. – Камъкът просто трябва да бъде продаден частно, на някого, който би го оценил, без да обявява пред никого какво притежава.
– Но цената ще е драстично снижена. Вместо петдесет кесии – не повече от пет, а по всяка вероятност, дори по-малко. Може би само две.
– Тогава да го осъществим – съгласи се Риг. – Дали някой от бижутерите би го закупил на такава цена?
– Мисля, че не, господарю. Една кесия, както предложих първоначално – и от нея пребледняха.
– А консорциум? Дали тримата заедно биха се натоварили с покупката и продажбата?
– Биха могли, ако го предложа. Може би партньорство между тримата и с мен, разбира се.
– Като така превърнете комисионата си в дял от печалбата?
– Освен ако ваше благородие не одобрява – отвърна господин Бъчваря.
– Не съм благородник, или поне ако баща ми е бил, никога не ми го е казвал. Моля ви, наричайте ме господин Риг и нищо повече.
– Разбира се, господине – съгласи се Бъчваря.
– Виждам, че ще се наложи да останем тук по-дълго, отколкото възнамерявахме. Но очаквам вие да се погрижите всичко да се осъществи така, както ви го описах. Мисля си, че някой бижутер от Ареса Сесамо тайно ще продаде камъка на договорена цена три кесии на частно лице и ще прехвърли две и половина кесии на партньорството, за което говорите вие, а вие ще ми предоставите две кесии и ще ми кажете, че всеки от вас е спечелил само по един разсип на човек.
Риг произнесе това с усмивка и посрещна с клатене на глава възраженията на господин Бъчваря.
– Не възразявам всеки да припечели достойно от това, господин Бъчвар.
– Трудно бих могъл да се съглася с вас, независимо колко бих спечелил – рече Бъчваря. – Този камък няма цена.
– И все пак аз трябва да получа цена за него.
– Дори и ако всичко стане така, както предвиждате, господин Риг, вие ще получите само една двайсет и пета от истинската стойност на камъка.
– Стойността му е толкова, колкото мога да получа за него – отвърна Риг. – Баща ми несъмнено е знаел, че ще е трудно да го продам, когато ми го е дал. Ако го е оценявал по-високо от цената, на която ще се продаде, той би го взел със себе си.
Всички го погледнаха, втрещени от ужас.
– Пошегувах се така, както Баща ми би се пошегувал. Той не е можел да вземе камъка и затова ми го е оставил. Не мога да го използвам за нищо друго, освен за да получа пари срещу него, а парите ми трябват. Затова този безценен древен артефакт ще ми донесе своята парична стойност, а не стойността на своята слава. Междувременно трябва и да се запитам как наградата на героя е попаднала в моите ръце, защото баща ми вече не може да ми каже. Залавяйте се, господин Бъчвар, и го осъществете колкото се може по-бързо! Ето ви подтик да побързате: ще платите нощувките ни от вашия личен дял от печалбата, не от моя.
Бъчваря се усмихна.
– Вече смятах да ви го предложа.
– Стори ме се, че трите четвърти от процента не ви се харесаха – рече Риг, все така усмихнат.
– Вие бяхте щедър до безобразие в сравнение с нормалната практика, господине – отвърна Бъчваря. – Сам предложихте консорциума и не виждах защо бижутерите да спечелят цяло състояние, а аз да припечеля криво-ляво с моите три четвърти процент... Които щяха да са доста хубава сумичка, стига да не знаех, че други ще се облажат много повече.
– И аз разбирам от печалби – рече Риг – и за вас няма да ми се свиди никаква част от тях. Само моля тези условия също да бъдат запазени в тайна, както и името на купувача, за да не ми излезе име на наивник. И бъдете сигурен, че своевременно ще открия колко е платил частният купувач и в случай че моят дял е по-малък от две трети от сумата, ще се върна при вас и ако доведа единствено адвокати, то ще сте извадили късмет.