Риг произнесе всичко толкова весело, че човек можеше и да не забележи, че това е заплаха за кървава мъст. Бъчваря отговори също толкова радостно, но напълно разбра заканата.
В крайна сметка всичко това им отне почти две седмици, през които Риг, Умбо и Самуна опознаха кръчмите, ресторантите, галериите, магазините, парковете, сергиите за книги, библиотеките и другите развлечения, предлагани в О, по-добре, отколкото би им се искало. Но камъкът бе продаден на по-висока цена от грубата оценка на Риг и неговият личен дял възлезе на три кесии.
В последния ден той се прибра от банката на господин Бъчваря с един лъч и дванайсет светлини, една от които бе го помолил на място да обърне в сто и двайсет фена – обменния курс в град О, в който речната валута се обменяше във валута на Народната република.
Освен това разполагаше с два документа, подписани от свидетели. Единият беше кредитно писмо за две кесии, което щеше да представи в една или няколко банки в Ареса Сесамо, в които щяха да бъдат преведени средствата, вероятно без изобщо да минават през О или банката на Бъчваря. Другият документ беше удостоверение за влог в размер на една кесия с три процента лихва, обезпечен с всички лични активи на господин Бъчваря, частично изброени. Вследствие на това Риг беше купил банката и я бе отдал под наем на Бъчваря с възстановяване на инвестициите три процента годишно. Ако той си поискаше обратно някаква част и Бъчваря не можеше да я изплати, този документ му даваше правото без съд да вземе насила какъвто и да е дял или цялата собственост на господин Бъчваря.
Доверието между приятели беше хубаво нещо в деловите отношения, но хубавите и точни законни документи помагаха в поддържането на вярната дружба въпреки дългите отсъствия и далечните разстояния.
А освен това Риг, както и Самуна и Умбо, знаеше, че на връзка, увита около кръста му, са завързани още осемнайсет скъпоценни камъка с неизвестна стойност. Може би не всички те бяха прочути реликви от древното минало. По случайност Риг можеше да е избрал единствения камък в кесията със стойност, по-голяма от един-два разсипа. Но дори и това щеше да е достатъчно да изкупи цял Водопаден брод до шушка, без дори да забележи разходите. Това богатство надхвърляше способностите им да пресмятат. Ако Риг искаше да го похарчи всичкото, той не би знаел откъде да започне. Мислеше си, че можеше да харчи всеки ден по цяло състояние чак до края на живота си и богатството пак нямаше да свърши. Но пък неговото определение за „богатство“ бе претърпяло промяна и сега той беше убеден, че ако наистина се постарае, би могъл да го пропилее цялото. Така казваше Баща му: „Няма богаташ, толкова нещастен, че да му липсват приятели, които жадуват да похарчат богатствата му вместо него“. Но поне досега Самуна и Умбо не се проявяваха като такива приятели. Парите ги плашеха. Да, те продължаваха да се шегуват с Риг и се смееха заедно, но се случваше и да странят от него и изглеждаха учудени и дори благодарни, когато им обърнеше най-обикновено внимание. Разговорите за тази промяна у тях само биха влошили нещата, защото щяха да ги накарат да се чувстват още по-неловко и по-силно да се стремят да му угодят.
Риг можеше само да се държи естествено и никога да не им говори така, както бе говорил на господин Бъчваря, на бижутерите и на адвокатите, с които беше работил по осъществяването на сделката.
Честно казано, той бе започнал да изпитва удоволствие от позата си на човек, притежаващ богатство и власт, и от това да гледа как тези мъже проявяват нелепа почит към един тринайсетгодишен хлапак. Хрумна му, че ако наистина беше с владетелска кръв, както бе казала Нокс, и ако това все още имаше някакво значение под властта на Народното правителство, той вероятно би израсъл с мисълта, че заслужава да се отнасят към него така.
Но знаеше – не беше ли го предупреждавал Бащата? – че никога не трябва да оценява себе си според това колко пари притежава. „Всички пари могат да бъдат пометени – казваше Бащата. – Парите запазват само стойността, която обществото влага в тях. Мнозина са се мислели за богати, а после са открили, че вследствие рухването на държавата им или инфлацията на валутата парите им са се превърнали в тенекийки, а те самите – в просяци“.
Глава 8
Кулата
Рам мислеше за това, докато седеше, стоеше, разхождаше се, лежеше. Мислеше за това със затворени и с отворени очи, докато играеше компютърни игри, четеше книги, гледаше филми и не правеше нищо.
Най-сетне се досети за въпрос, който би могъл да изкопчи малко полезна информация.
– Светлината на звездите зад нас... С червено или синьо изместване е?