– Под „зад нас“ дали имаш предвид пространственото положение, което сме заемали преди малко? Или „по посока на кърмата на този кораб“?
– Кърмата на кораба – уточни Рам. – В посока Земята.
– Червено изместване.
– Ако се движехме към Земята, би трябвало да е със синьо изместване.
– Това е аномалия – обясни заменимият. – С всеки изминал миг ние все повече се приближаваме до Земята и все пак изместването е червено. На компютрите им е много трудно да се справят с противоречивите данни.
– Сравни градуса на червеното изместване с червеното изместване, когато сме били в същото положение на път за гънката.
Заменимият реагира моментално. Това беше обикновена проверка на данните и на човешкия ум му се струваше, че не е отнела никакво време.
– Червеното изместване е идентично на записаното по време на пътуването към Космоса.
– Тогава ние просто повтаряме пътуването към Космоса – заключи Рам. – Корабът се движи напред, тласкан от двигателите. Но ние вътре в кораба се движим назад във времето.
– Тогава защо не наблюдаваме себе си такива, каквито сме били преди два дни по време на пътуването към Космоса? – попита заменимият.
– Защото този вариант на самите нас не се движи във времето в същата посока като нас – отвърна Рам.
– Казваш го, все едно в това има някакъв смисъл.
– Ако се разплача и се разкряскам, ти ще престанеш да ме приемаш сериозно.
– Аз вече не те приемам сериозно – отвърна заменимият. – Моето програмиране изисква да пазя твоите последни изявления във временната папка, защото те не могат да се съгласуват с данните.
– Всъщност е много елегантно – заобяснява Рам. – Корабът е същият кораб. Всичко в него, което няма нужда да се променя, си остава точно такова, каквото е било по време на пътуването към Космоса. То заема същото място и същото време. Но потокът от електрически данни и инструкции, който протича през компютрите, твоят роботски мозък и моят, човешкият, и физическите ни движения в пространството не са същите, защото нашата причинно-следствена връзка се движи в друга посока. Ние се движим през същото пространство като по-ранните ни същности, но не се намираме в същия времеви поток и затова сме невидими един за друг.
– Това е невъзможно обяснение – възрази заменимият.
– Тогава измисли по-добро.
Този път заменимият изчака дълго време. Стоеше съвсем неподвижно, докато Рам нарочно и без да е гладен, слагаше храна в устата си, дъвчеше я и я гълташе.
– Нямам по-добро обяснение – рече най-сетне заменимият. – Мога да разсъждавам само върху информация, върху която вече са разсъждавали успешно.
– Тогава, предполагам, точно затова сте имали нужда от човешко същество, което да е в съзнание след скока – заключи Рам.
– Рам... – рече заменимият. – Какво ще се случи с нас, когато този кораб стигне до Земята?
– В някакъв момент или двете версии на кораба ще се разделят и вероятно ще експлодират, или ние ще се отделим от кораба и ще умрем в студения Космос, или просто ще стигнем до Земята и ще продължим да живеем на заден ход, докато аз умра от старост.
– Но аз съм проектиран за вечно съществуване – обясни заменимият. – Ако няма никакви намеси.
– Не е ли прелестно? Заменим, ала вечен. Ще можеш да се връщаш назад и да наблюдаваш всяка част от човешката история, която си пожелаеш. Ще гледаш как разграждат пирамидите. Как ледените епохи си отиват и идват на обратен ход. Ще видиш съживяването на измрелите динозаври и как метеор изскача от Мексиканския залив.
– Няма да имам полезна задача. Няма да мога да помагам по никакъв начин на човечеството. След твоята смърт моето съществуване няма да има смисъл.
– Сега вече знаеш как се чувстват хората непрекъснато.
Намираха се на пристанището. Всичките им нови дрехи бяха прибрани в куфари, готови да бъдат натоварени на гемия от много по-висока класа. И тогава Риг се огледа назад към град О. Оттук той едва различаваше върховете на белокаменните сгради над струпаните край пристана къщи и складове. Но си спомни какво щеше да види пак, докато гемията отплава все по-далече от О.
– Ще сме страшни глупаци да прекараме цели седмици в О и така и да не посетим кулата – рече той.
– Така си помислих и аз – съгласи се Самуна – но ти настояваше да тръгнем веднага щом се получиха парите.
„Тогава защо не ми предложи да я разгледам?“ – за малко да попита Риг. Но после се сети за две неща: първо, Самуна все пак беше предложил, макар и с намеци от рода на „Всичките тия поклонници са тръгнали към Кулата... какво ги интересува градът?“ и „Хората цял живот живеят в О, а така и не отиват до Кулата“. Но това изобщо не беше настоятелният начин, по който той даваше съвети навремето, и затова Риг не ги бе възприел като съвети, а като подигравки към поклонниците и местните. И второ, тъкмо тази промяна Риг не смееше да критикува от страх, че нещата ще се влошат още повече. Сега Самуна се държеше с него като с богатите клиенти, които лошият късмет бе натирил в неговия хан. На дневен ред бе почтителността, граничеща с раболепие – Риг я виждаше у прислугата в странноприемницата, виждаше я и у Самуна, черта, която досега не бе се проявявала у кръчмаря, дори и когато двамата с Подмокрената намериха камъните.