Стигнаха до площадката и се отдалечиха от рампата за изкачване. Началото на рампата за слизане бе на срещуположната страна, а между тях във въздуха висеше огромна топка. Светещите кълба отдолу и няколко отгоре осветяваха цялата º повърхност. Ала сега се виждаше, че те са окачени на жици, спускащи се от пръстена горе, а сигурно имаше и телове, крепящи по-голямото кълбо. Повърхността му бе изрисувана по начин, непонятен за Риг. Не приличаше на картина или нещо подобно, цветовете бяха убити, грозни и не си подхождаха. Имаше яркожълти линии, които разделяха по-големи полета в зелено и кафяво, и те като че блестяха. Но рисунъкът им беше безсмислен. Може би медна пита, изградена от пияни пчели?
– Това е светът – обади се Умбо. – Това там е картина на света.
Сочеше едно място на повърхността на голямото кълбо.
– Виждаш ли? Това, червеното петно, там е Ареса Сесамо. А онова бялото, то е О. Синята линия е река Сташик. Значи Водопаден брод е малко по-ниско долу.
– Значи жълтите линии са стените – заключи Самуна. – Аз съм пазил стените и като че съвпада. Но какво ли е останалото?
– Целият свят.
Риг вече го бе проумял.
– Баща ми ме е учил, че целият свят е кълбо, отвсякъде кръгло, също като това.
– Това е... смахнато – възпротиви се Умбо. – Нали всички ще паднем.
– Не, не, една сила ни дърпа към центъра на света и така ни крепи на повърхността. „Надолу“ всъщност е към центъра.
– Риг... – обади се Самуна. – Никой не знае какво има зад стената. Никой в цялата история на човечеството не е минал през нея, за да види.
– Но през нея се вижда, нали? – попита Риг.
– Не много надалече – отвърна Самуна. – Най-много няколко левги, по ясно време. Недостатъчно, за да опознаеш нещата толкова надалече, както показва тази карта. Ако изобщо е карта.
– Карта е – настоя Умбо. – Хайде, не може да е случайност това, че показва течението на реката, О е бяла точка, а столицата – червена!
– Не може ние да сме първите, които са го разбрали, ако наистина е карта – заяви Риг. – Защо не сме чували нищо за това?
– А, чували сме – поправи го Самуна. – Тоест аз съм чувал. Защо според теб поклонниците казват: „От Кулата на О виждаш целия свят“?
– Аз си мислех, че от върха º се вижда много надалече – сподели Умбо.
– Но казват също и: „Целият свят е в кулата“ – продължи Самуна.
– Мислех, че това са някакви мистични али-бали – рече Риг. – Или пък става въпрос за това колко много поклонници идват тук.
– Странно е да мислиш за света по този начин. Много обезпокоително. Искам да кажа, целият свят – това е земята, опасана от стените, думата означава това! Как може светът да е по-голям от самия свят? Как може някой да знае какво има извън света?
Риг броеше.
– Деветнайсет са... Деветнайсет земи, оградени от жълти линии. И доста земя, неоградена от никоя жълта линия.
– Значи на този глобус са изобразени деветнайсет свята? – попита Самуна. – Това ли казва Кулата на О?
– Нищо чудно, че хората не говорят за това, след като дойдат тук – заключи Умбо. – Всичко това е прекалено налудничаво. Дори и да си мислят така – а бащата на Риг не беше глупак, и лъжец не беше, и щом е казал, че живеем на повърхността на кълбо, значи сигурно е вярно. По някакъв начин. Дори и да мислят, че това е карта на деветнайсет свята върху едно кълбо, кой ще им повярва? Хората ще ги помислят за луди.
– Аз мисля, че ти си луд – скастри го Самуна. – Само дето картата на света – на нашия свят – е доста точна. Военните държат такива карти – на целия свят, обграден от стените, с всички пътища и градове. Но е незаконно някой друг да ги изготвя. И затова се чудя откъде си знаел, че това е карта, Умбо.
– Не знаех, че е незаконно. Нашият учител в училище ни показа карта. По-малка от тази, но на нея беше изобразена реката и Ареса Сесамо край устието º, и големият залив. Той ни каза и че светът е кръгъл, само дето аз си помислих, че има предвид, че опасващата ни стена е кръгла. Кръгла като чиния, не като топка. Въпреки че като се замисля, той каза „кръгъл като топка“, а аз просто не разбирах как е възможно това.
– Сигурно този ден не съм бил на училище – обади се Риг.
– Ти повечето дни не беше. Почти никога не идваше.
– Мой учител беше Баща ми.
– Противозаконно е учител в училище да има такава карта – рече Самуна.
– О, той я беше начертал сам, мисля. На дървена плоча. С тебешир. И... после замина.
– Колко време след като ви показа картата? – попита Самуна.
– Не знам, след това. Само веднъж ни я показа.
Риг слушаше и оглеждаше стените.
– Деветнайсет каменни колони крепят стените. Деветнайсет земи, оградени от стени, и деветнайсет ребра в Кулата. Деветнайсет не е удобно число за математически изчисления. Да разделиш окръжността на Кулата на деветнайсет, това си е щуротия, освен ако не са го направили, за да бъде броят им равен на броя на земите.