Най-накрая той се поддаде на подбутванията на Самуна и те поеха надолу по другата рампа.
– Ще отида при Стената – рече тихо Риг.
– Не, няма – сряза го Самуна. – Освен ако не си престъпник или бунтовник и тогава на някого като мен ще му възложат да те догони и да те убие.
– Ще отида там да разгледам дирите – упорстваше Риг.
Това ги накара да се замислят.
– Ако някой някога е минавал през тази стена, аз ще мога да видя това – продължи Риг. – Ще мога да видя къде. И ако и ти си с мен, Умбо, ще мога да се върна назад и да го попитам как ще го осъществи. Как се прави. Точно преди да я премине, ще го попитам.
– Освен ако не е бил някой като баща ти – рече Умбо.
– Какво искаш да кажеш?
– Дирята на баща ти... Ти не можеш да я видиш.
Първата мисъл, хрумнала на Риг, изскочи от устата му:
– Откъде знаеш?
– Ти ми каза – отвърна Умбо.
– Така ли?
– Че откъде другаде да знам?
Риг не помнеше да му е казвал, но сигурно беше така.
– Вярно е, ако Баща ми я е преминавал, аз не бих го разбрал.
– Или някой друг като баща ти.
– Няма други като Баща ми – заяви Риг.
– Няма такива, за които знаеш – поправи го Умбо. – Защото ако е имало други като баща ти, ти не би могъл да виждаш и техните дири и затова не можеш да знаеш за тях.
– Това е доста важна пробойна в твоята дарба, Риг – заяви Самуна. – То е все едно да кажеш: „Имаме шпионска мрежа, която вижда всичките ни врагове... освен онези, които не можем да видим“. Колко дълбоко си мислиш, че ще спи този сержант нощем?
– Може да е имало стотици като баща ти – продължи Умбо.
– Баща ми не беше невидим – възрази Риг. – Ако някога е имало и друг, който не оставя диря, аз щях да го знам.
– Но ти не си виждал твърде много хора – припомни му Умбо. – Ти само обикаляше из горите и после слизаше във Водопаден брод. В колко други села си ходил изобщо?
– В няколко малки селца над Високата скала – отвърна Риг.
– Никого не си виждал – отсече Умбо. – Това значи, че е възможно да има стотици като баща ти, а ти не би могъл да го знаеш.
– Моят Баща щеше да ми каже – настоя Риг.
– Освен ако не си е мислил, че не е добре да го знаеш – заяви Умбо.
И Риг трябваше да признае, че това беше самата истина.
Най-сетне те стигнаха долу и излязоха през портата на Кулата на яркото следобедно слънце. Поне един час се бяха изкачвали нагоре, почти толкова им бе отнело и слизането и въпреки всичко, което си бяха казали и огледали в Кулата, не бяха прекарали вътре чак толкова много време.
– Проверяват хората – посочи Риг.
Забеляза го само защото видя сливащите се дири на много стражи, които се отделяха от общия поток на влизащите и излизащи от Кулата поклонници. Приближаваха се към място, където хората се тълпяха. И усети как ужасът от предупреждението на Умбо от бъдещето изплува на повърхността.
– Търсят някого – рече той.
– Затова проверяват всички – додаде Самуна.
– Отдели се от нас – нареди му Риг.
– Не – отказа Самуна.
– Има прекалено много стражи, не можеш да ги пребориш. Ти трябва да останеш на свобода. Затова Умбо ни е предупредил да дадем всичко на теб, не разбираш ли? Отдели се от нас. Изостани, не прави резки движения в погрешна посока.
– Знам как се прави. Благодаря, момче – отвърна Самуна, ускори леко крачка и се запромъква напред в тълпата. Докато вървеше, свали горната си дреха и я метна на ръката си, като подпъхна под нея и шапката си. Риг остана доволен, като разбра, че инстинктът му е подсказал същото, което и знанията – на войника.
Но след малко Самуна се промъкна обратно при тях.
– Това е Бъчваря, банкерът – съобщи той. – Той ще ме познае по лице.
– Бъчваря? – учуди се Риг.
– С него има двама офицери от Народната армия, карат го да проверява всеки преминаващ. Единият от офицерите е много високопоставен, сигурен съм, че е генерал.
– Мислех, че в Народната армия няма чинове – рече Умбо.
– Нямат знаци за чиновете – уточни пренебрежително Самуна. – Но генералът си е генерал. Виж, Риг, ако Бъчваря не оглеждаше всяко лице поотделно, щеше да ме види – аз бях на видно място.