– Може би търси някого другиго – предположи Умбо.
Но Риг знаеше, че по някаква причина, под някакъв предлог Бъчваря ги е предал.
– Върни се в Кулата на О и изчакай няколко часа.
– Бъчваря просто ще им каже да ме потърсят вътре – възрази Самуна.
– Не – рече Риг. – Ще им кажем, че си ни зарязал преди часове, защото си бил уморен и не си искал да се изкачваш. Парите у теб ли са?
– Повечето. Но те все пак ще претърсят багажа ми – отвърна Самуна.
– Ще се опитам да ги накарам да пуснат и Умбо – рече Риг. – Бъчваря иска мен.
– Откъде знаеш?
– Защото аз съм притежателят на парите – обясни Риг. – Трябваше да се досетя, че е прекалено хубаво, за да бъде истина.
Умбо се обади със зачервено лице:
– Самун, аз не сложих ножа в твоя багаж.
– Защо? – попита Риг.
– Къде си го сложил? – попита Самуна.
– Зад едно буре с осолено месо в трюма на гемията – отвърна Умбо.
– Сетих се – отвърна Самуна, а после изостана в тълпата, направи се, че търси нещо и тръгна срещу течението на потока, уж за да го намери.
– Защо излъга за ножа? – попита Риг, щом двамата с Умбо продължиха напред към стражевия пост.
– Казах ти, че съм го сложил в торбите на Самуна, за да не си помислиш, че съм се опитал да го открадна.
– Умбо... – възкликна Риг. – Ти не знаеш ли, че бих ти поверил живота си?
Умбо се умълча.
Риг се опитваше да пропуска други хора към Бъчваря, искаше да даде на Самуна достатъчно време да се върне в Кулата.
– Баща ми винаги ме е обвинявал в най-лошото – рече най-сетне Умбо. – Каквото и да беше то, той вечно разправяше, че съм смятал да го извърша. Просто съм... свикнал.
– Ние сме приятели, Умбо – каза Риг. – А сега се престори на тъп и объркан.
– Няма да е преструвка – рече Умбо.
– Ще се опитам да те измъкна от тази каша.
И тогава хората отпред избързаха и Риг се оказа лице в лице с Бъчваря.
– Това е той – рече Бъчваря. – Това е момчето, което твърди, че е принц.
Глава 9
Умбо
– Ако сме затворени в един и същ кораб, Рам, и повтаряме същото пътуване, като се връщаме назад във времето, тогава защо корабните компютри показват, че сме извършили скока успешно? – попита заменимият.
– По какви критерии се определя дали скокът е успешен? – попита Рам на свой ред.
– Наблюденията върху разположението на далечните звезди, съотнесени с това как трябва да изглеждат близо до звездната система, която е наша цел.
– Можеш ли да покажеш изображение как изглеждат звездите в момента, когато компютрите са решили, че скокът е успешен?
Само след миг във въздуха над конзолата на Рам се появи холограма на звезден участък.
– Доколкото разбирам, разположението на звездите около сегашната ни позиция не е такова.
– Правилно – потвърди заменимият.
– Колко време звездите изглеждаха по записания тук начин?
– Сканирането бе повторено три наносекунди по-късно и разположението на звездите беше точно такова, каквото беше непосредствено преди скока.
– Значи сме извършили скока, а после сме се върнали обратно – заключи Рам.
– Така изглежда.
– И сме сигурни, че това не е просто засечка? Че компютрите не са „уловили“ онова, което е било предвидено да уловят?
– Не, защото звездното поле около целта не съвпадаше напълно с предвиждането.
– Покажи ми разликата – настоя Рам.
Звездното изображение на неговия холоекран се промени и показа жълти и зелени точки вместо бели.
– Най-близките звезди проявяват най-голяма разлика, а най-далечните – най-малка – установи Рам.
– Не винаги.
Заменимият посочи няколко изключения.
– Това се очаква, защото нашите наблюдения над вселената се основават на остарели данни – светлина, която е трябвало да пропътува деветдесет светлинни години, за да стигне Земята.
– Астрономите не са ли взели това под внимание?
– Взели са го – потвърди заменимият, – но отчасти боравеха с догадки.
– Хайде да играем на една игра – предложи Рам. – Ами ако разликата между предвиждането и онова, което е било наблюдавано в този интервал, по-малък от три наносекунди, може да се обясни не с грешка на астрономите, а с хода на времето? Има ли някакъв момент в бъдещето или в миналото, когато звездите биха имали това разположение относно звездната система, която е наша цел?
Една секунда. Две секунди.
– Преди единайсет хиляди години приблизително – отговори заменимият.
– И затова, когато сме осъществили скока през засичаща, квантувана гънка във времепространството, гънката ни е преместила не само в пространството, а и назад във времето.