– Стига, господин Риг, очаквате ли да повярвам, че сте били достатъчно образован и толкова да разбирате от финансово и договорно право, че да изиграете умен търговец като банкера Бъчваря, ала не сте знаели името „Риг Сесамекеш“?
– Моето име е Риг – отвърна Риг. – Баща ми никога не е споменавал фамилно име. И затова разпознах кръщелното име, не родовото.
Генералът се ухили.
– И тъй като владееш желязно гласовите си интонации, жестовете и израженията си, откъде мога да знам дали лъжеш, или казваш истината? Но ако е лъжа, това е глупава лъжа, защото всички знаят името Риг Сесамекеш.
– Аз никога не съм го знаел – обади се Умбо, – а пък съм ходил на училище много повече от Риг. Никой не говори за кралското семейство. Да се интересуваш от тях е противозаконно.
– Брей, брей – рече генералът. – Нямах представа... че този закон някой го спазва, поне по горното течение на реката. В града – и като казвам „града“, нямам предвид О... В града името и историята са толкова известни, а законът срещу говоренето за кралското семейство – дотолкова пренебрегван, та не ми беше хрумвало, че в затънтените краища хората може все още да избягват да произнасят забранените имена. Яли ли сте?
На Умбо му трябваше малко време, докато разбере, че са сменили темата.
– В момента не съм прегладнял – отвърна Риг. – Въпреки че Умбо винаги е гладен. Но вие, господине, по-добре знаете кога отново би ни се удала възможност да се нахраним. Ако ни предлагате храна сега, аз с радост ще приема и ще се постарая да се отнеса подобаващо.
– Предлагаш да платиш ли? – попита генералът.
– Не зная, господине, дали имам някакъв достъп до моите средства. По казаното от Бъчваря предполагам, че всичко е под запор.
– Действително е – отвърна генералът. – Но според Народния закон ти все още не си признат за виновен и затова парите са си твои, макар и да не можеш да ги използваш свободно. Аз обаче имам пълен достъп до твоите средства, стига да получа съгласието ти.
– Тогава имате съгласието ми за пълната стойност на един много хубав обяд.
– Много бърз обяд искаше да кажеш, мисля.
– „Бърз“ зависи от това как ще постъпим ние с храната, господине. „Много хубав“ зависи от това как ще постъпят с нея готвачите.
– Вие сте тук от няколко седмици. Има ли някъде по остатъка от пътя ни храна, заради която си заслужава да се отбием?
– Ако ми кажете къде отиваме, ще избера гостилница, която ни е на път – отвърна Риг.
– При гемията, разбира се. Онази, която вече сте наели, за да ви откара до Ареса Сесамо. Мисля, че ме чу, като го казах. След като вече сте я платили, Народната република ще спести пари, като те закара с нея.
– Аз стигнах до извода, че сме се упътили към нашата лодка, но всъщност вие казахте само, че там трябва да доведат спътника ни, ако случайно го намерят.
– Да се изясним още сега, господин Риг. Вие Риг Сесамекеш ли сте?
– Това име означава нещо за вас. Говорите за история, която всички знаят в Ареса Сесамо. Но аз не я знам и затова не мога да кажа дали съм това лице. Но не ми се струва вероятно. Научих името чак след като Баща ми умря. Дали това е била някаква негова шега? Номер, чрез който да уреди моята среща с вас? Той беше загадъчен човек и аз не мога да разгадая какво е имал предвид. Знам само, че трябваше да покажа неговото писмо на Бъчваря, за да докажа, че имам права над средствата и имуществото на Баща си. Не изглеждаше, че Бъчваря е разпознал името, той разпозна камъка. И затова до вашето пристигане днес изобщо не се бях замислял за това име. Баща ми никога не ме е наричал така.
Генералът пак се захили.
– О, ти си играч, играч си. Не потвърждавай, не отричай! Съдейки по онова, което признаваш, може да си просто невинен минувач.
– Казвам ви простата истина – отвърна Риг. – Ако онова, което казвам, представлява ход в игра, то тогава играчът е Баща ми, господине, а не аз. Аз съм също толкова заинтригуван да науча заключенията от написаното от него в онова писмо. Той явно е решил да продължи образованието ми от гроба.
– Баща ти... – рече генералът. – Ако той наистина ти е баща, то тогава не е възможно ти да си Риг Сесамекеш.
– Обстоятелствата около собственото ми раждане не са ми известни. Другите от Водопаден брод разправят, че Баща ми заминал за дълго и се върнал с бебе. Нищо не обяснил, а и никой не смеел да го пита. Той беше загадъчен човек и хората не му се бъркаха в работите.
– Всички си мислят, че Риг е копеле, което Човека скитник е направил на някоя жена – обади се отзивчиво Умбо. – И Човека скитник го е донесъл във Водопаден брод да го отгледа.