– Значи не сте много добър в тая игра – отвърна Риг. – Защото аз определено почувствах много голямо учудване и смут, когато лодката потегли. Ако изобщо можете да разчитате чувствата ми, вие несъмнено можете да забележите изненадата.
– Изненада – да, но не си притеснен. Тревогата ти веднага се разсея.
– Не вярвам, че наистина ще ги убиете.
– О, няма, повярвай.
– Радвам се да го чуя.
Риг си позволи да почувства прашинка облекчение.
– Не се опитвай да ме измамиш, като си придаваш облекчен вид. Не може да си почувствал облекчение, ако не си бил под напрежение – а ти не беше. Освен това аз няма да ги убивам или измъчвам, защото това не е моя работа – Революционният съвет си има специалисти, които се занимават с всички съдебни изтезания. Моя работа е да те доведа, а тяхна – да те обработят за проверка.
Риг не позволи на съдържащия се в тези думи намек – че е вероятно да измъчват и него – да наруши душевното му равновесие.
– Интересно ми е защо ли са пратили генерал да ме арестува. За толкова ли негоден ви смята Народният революционен съвет, та са ви натоварили с подобна банална задача?
Генерал Гражданин се разсмя.
– Ти наистина си много наивен. В това искрено вярвам. Защото, ако се преструваше, нещата, които се преструваш, че не разбираш, са толкова... тъпо подбрани.
– Отново изразявам неблагодарността си към Баща си за лошия подбор при моето образование.
– Причината да пратят мен да те доведа е, че аз маневрирах много внимателно, за да спечеля тази задача. А е така, защото около империята Сесамото има противоречия, по-стари и по-дълбоки, отколкото въпросът за свалянето на кралското семейство от власт и заставането на Революционния съвет начело на Света между стените.
– Нямам представа за какво говорите – призна Риг.
– Аптика Сесамин, бабата на настоящата некралица, издала декрета, че само жени могат да управляват империята Сесамото. И осигурила влизането му в сила, като поръчала да избият всичките º роднини мъже. Това сложило край на многобройни заговори, които са имали за цел да я отстранят – нея, жената – от Шатрата на светлината.
– Шатра ли? – попита Риг.
– Официално всяка кралска резиденция е Шатра на светлината, когато управляващият монарх е в нея. Аптика Сесамин убила всичките си синове, както казах, а дъщеря º, която седнала на трона – Муташ Сесамин, имала само едно дете, дъщеря, Агия Сесамин.
– Агия... Която или е моя майка, или не е?
– Значи знаеш имената на кралското семейство!
– Разбира се, че вече знам това име – отвърна Риг. – Прошепнаха го половината от хората, които срещнахме. „Той твърди, че е син на Агия Сесамин“.
– Много хитро – отбеляза Гражданин. – Аз много внимавах изобщо да не споменавам името º, за да видим дали ти няма да го кажеш. Но, да, и аз чувах същите забележки, макар да не бих предположил, че ти... Няма значение. Не бива да подценявам твоя ум и твоята наблюдателност.
Риг не откликна абсолютно с нищо на това – но вече беше разбрал, че за Гражданин липсата на отклик всъщност е отклик.
– И когато се родил Риг Сесамекеш, първият член от мъжки пол на кралското семейство след смъртта на Аптика Сесамин, самият факт, че към името му била прибавена наставката „-екеш“ бил много противоречив. Тази наставка се прибавяла към името на мъжкото дете, което е предполагаемият престолонаследник, по времето, когато са управлявали мъжете. Агия Сесамин твърдяла, че наставката означава само, че той е първородната мъжка рожба. Тъй като нямало нищо, което каквото и да било дете, да не говорим за мъжко, можело да наследи, името очевидно не намеквало, че то е наследник. Други мислели, че това име му е дадено, за да се подкладе бунт и да се възстанови кралската власт. А трети смятали, че тя е погазила закона, наложен от баба º – че Шатрата и Камъкът трябва да се предават от майка на дъщеря.
– Шатрата и камъкът?
– Да – отвърна Гражданин. – Това е камъкът, загубен от хиляди години, ала все още почитан, а мястото му символично е заето от обикновен речен камък. Камъкът, който ти така любезно предложи за продажба.
Риг не каза нищо, защото сега мислеше за останалите осемнайсет камъка. Чудеше се защо, докато се намираше в кабинета на господин Бъчваря, е успял да избере тъкмо този, който ще го вкара в най-голяма беля. Гражданин продължаваше да разказва:
– И когато се разнесла мълвата, че Риг Сесамекеш е умрял като бебе, онези, които повярвали, си отдъхнали. Други обаче решили, че това е тактически ход, че съзаклятниците са откраднали бебето, за да го използват не само за възстановяване на монархията, а и за свалянето на женското управление.