– Значи аз трябва да съм пълен глупак, за да се преструвам на него – заяви Риг. – Не само Революционният съвет, а и онези, които все още одобряват законите на кралица Аптика, сигурно ме искат мъртъв. Приятелите, които подобен самозванец би имал, ще са безнадеждно малцинство.
– Е, точно тук става сложно – изкиска се Гражданин. – Защото голяма част от подкрепилите Народната революция всъщност са били срещу това властта в монархията да продължи да се предава само по женска линия. По времето на революцията нямало кралска особа от мъжки пол и затова единственият начин да съборят властта на кралиците бил да съборят монархията въобще. Но ако се появял наследник от мъжки пол, голяма част от подкрепата за Революционния съвет щяла да се оттегли и да застане зад мъжката рожба.
– Учуден съм, че истинският Риг Сесамекеш не е бил убит в мига, когато са видели малката му пишчица! – възкликна Риг.
– Говориш така, сякаш не ти си този човек – изтъкна Гражданин.
– Защото, доколкото знам, не съм – отвърна Риг. – Но не съм и измамник. Вие постоянно пропускате възможността всичко казано от мен да е истина и аз да не съм виновен в никакво престъпление.
– Дори и тъй да е – рече Гражданин, – аз получих тази задача, защото определени хора повярваха, че може да ми се има доверие и ще открия истината за теб.
– Значи, ако се окажа истинският Риг Сесамекеш, можете да ме убиете?
Генерал Гражданин му се усмихна.
– Виждам, че не само аз залагам капани.
Защото наистина Риг му беше заложил капан. Ако Гражданин бе изложил правилно положението, един верен слуга на Народния революционен съвет не би се колебал да убие момчето при първа възможност, тъй като нито един от изходите, в които то остава живо, не беше добър за Съвета. Разбира се, той би го нагласил като нещастен случай, но щеше да го убие, защото, измамник или наследник, момчето трябваше да умре.
– Генерал Гражданин, струва ми се, че вас изобщо не ви вълнува дали аз наистина съм Риг Сесамекеш, роден от Агия Сесамин преди тринайсет години.
– Не, това много ме вълнува – възрази Гражданин.
– Вас ви вълнува дали аз изглеждам убедително за населението на Ареса Сесамо – достатъчно убедително, че Съветът да бъде свален от власт и заменен от регент... Може би от вас? Регент, който ще управлява от мое име.
– Допусна само една грешка – рече Гражданин.
– Не, не съм – възрази Риг. – Щяхте да ми кажете, че сте се опитвали да ме предизвикате, за да проверите дали представлявам опасност, но всъщност сте изцяло верен на Съвета.
Гражданин не каза нищо. Нищо и не показа.
– Това може да е вярно – продължи Риг. – И аз не мога да контролирам вашите преценки. Но в казаното и стореното от мен няма абсолютно нищо, което да намеква, че бих имал желанието да участвам в заговор за сваляне на Съвета. А щом не съм взел участие доброволно, никой заговор не би могъл да ме използва.
– Ами ако залогът е оцеляването на твоите приятели? Няма ли да правиш онова, което ти наредят? – попита Гражданин.
Изведнъж навън се разнесоха шумни крясъци и след миг някой отвори вратата. Беше войник.
– Скочиха зад борда, господине! Хвърлиха и Кресльото зад борда!
– Пази този пленник – нареди Гражданин и изтича навън. Войникът затвори вратата и застана пред нея.
– Не се и опитвай да ме заговаряш! – заяви той на Риг.
– Дори за да попитам кой, да му се не види, има такова ужасно име като Кресльото?
Войникът стоя там дълго и Риг реши, че няма да му отговори. И тогава онзи отвърна:
– Това не е истинското му име, господине. Така го наричаме зад гърба му. Дано генералът не е забелязал.
– Мисля, че надали имате шанс – рече Риг. – Той забелязва всичко.
Войникът кимна и въздъхна.
– Дано ме накажат с намаляване на дажбите, а не с камшика.
И после лицето му се зачерви, вероятно защото не биваше да говори така на пленника.
– Дали ще помогне, ако му кажа, че веднага сте се разкаяли?
– Не, защото това ще означава, че съм разговарял с вас.
– А вие несъмнено не сте – рече Риг.– Въпреки усилията ми да ви подтикна.
Войникът дълго мълча. Навън беше много шумно. Гемията позабави ход, а сетне обърна посоката. После отново заплава напред. На вратата се почука два пъти. Войникът я пооткрехна, показа се навън, без да обръща гръб на Риг, и след малко пак се върна вътре.
– Вашите приятели са избягали невредими, господине – рече той тихо, изговаряйки почти безгласно думите. Толкова естествено го правеше, та Риг реши, че сигурно така си общуват войниците на пост, докато пазят тишина.