Той не попита войника защо го нарече „господине“. Чудесно знаеше, че мълвата за предполагаемата му самоличност е плъзнала сред войниците, ако не и сред целия екипаж и половината О, преди да потеглят. Войникът го наричаше „господине“, защото все още питаеше уважение към кралското семейство, а Риг беше предполагаемият наследник на трона. Значи страхът, че едно въстание срещу Революционния съвет би имало подкрепа, не беше неоснователен.
Възможно ли беше Бащата да го е взел като бебе от кралския дворец? Тогава единственият въпрос беше дали го е направил, подчинявайки се на желанията на родителите му, или против тях. Дали истинските му майка и баща го бяха дали на Човека скитник с надеждата, че ще му спаси живота? Или е бил отвлечен? Или – една интригуваща възможност – дали Бащата, знаейки, че истинският Риг е бил убит, а трупът му – скрит или унищожен, не е взел съвсем обикновено бебе и не го е възпитал така, че да го подготви да се престори на Сесамекеш? Ако беше така, той несъмнено бе положил големи усилия, за да избере бебе, което вероятно, като порасне, ще прилича достатъчно на семейство Сесамото, че да е убедително в ролята на техния отдавна изгубен син и брат. Но Риг не можеше да проумее защо Баща му е уредил всичко така, че този заговор да се задейства чак след смъртта му. Защо не е искал да бъде до Риг и да помага да го преведат по този гибелен път?
Или вече му бе дал всички нужни напътствия?
Риг седеше и се опитваше да си представи какво още от наученото от Баща му би могло да се приложи при това положение. Но нищо не му хрумваше. Колкото и да не бе за вярване, изглежда, Баща му не беше помислил за всичко. Сигурно беше вярвал, че е дал на Риг нужните инструменти, за да се справи с всяка ситуация, включително и с тази. Проблемът беше, че Риг нямаше никаква представа какво да прави, и каквото и обучение да бе сметнал Баща му за приложимо, то нямаше как да се приложи, докато той продължава да тъпее така. Вратата се отвори. Влезлият не беше генерал Гражданин, а един много мокър офицер, явно онзи, когото наричаха Кресльото. Другите офицери го бутнаха в каютата и незабавно го приковаха към Риг за китките и за глезените.
Чак тогава генерал Гражданин дойде на вратата и кресна на разтреперания мъж, от когото течеше вода:
– Може би ще опазиш тоя да не се гмурне зад борда, урод слабоумен! Може би и тебе няма да те хвърлят зад борда!
Риг веднага разбра, че крясъците имаха за цел останалите войници на борда да схванат мисълта на генерала. Според него не личеше Гражданин наистина да се гневи на Кресльото. Искреният разярен поглед бе насочен към него самия. Когато генералът си тръгна и той остана с Кресльото, му бяха нужни страшни усилия, за да не прихне. Добрият стар Самун не само бе свалил себе си и Умбо от гемията, но беше метнал и кучето пазач във водата. А генерал Гражданин, каквито и да бяха истинските му мотиви, никак не бе доволен.
Глава 11
Назад
Този път на компютрите бяха нужни единайсет дни, за да получат отговора.
– При преобразуването на необходимата енергия в маса – каза заменимият – всички компютри са съгласни, че без да се нарушават наблюдаваните преди физични закони, най-вероятният разход за завръщането от гънката на предишната ни позиция във времепространството, но с обърната посока, ще е приблизително равен на масата на този кораб и всичко в него, умножена по деветнайсет пъти.
– Деветнайсет компютъра – рече Рам – и масата, умножена по деветнайсет.
– Намирате ли това съвпадение за важно? – попита заменимият.
– Всеки компютър е бил наблюдател и е извършвал намеса във времепространството по времето, когато гънката е била създадена – отвърна Рам. – Ние с теб не сме били наблюдатели, защото не бихме могли да усетим и дори да разберем усложненията в генерираните полета. И за всеки наблюдател е трябвало да има отчетлив скок. А при всеки скок е трябвало да има разход на маса, равен на цялостната маса на кораба и съдържанието му.
– Значи, ако компютрите са били само девет или десет, сме щели да се върнем само наполовина в настоящето? – попита заменимият.
– Не – отвърна Рам. – Мисля, че ако компютърът беше само един, щяхме да преминем през гънката само една деветнайсета навътре в миналото на звездната система, която е наша цел, преди да бъдем избутани обратно.
– Изглеждаш много доволен от тази хипотеза – отбеляза заменимият. – Но аз не разбирам защо. Тя все така не обяснява нищо.
– Не разбираш ли? – възкликна Рам. – Преминаването през гънката ни е изтласкало в миналото до определен момент въз основа на масата на кораба, скоростта му и всякакви други неща. Но единственият начин да се плати за това преминаване през гънката е бил да се изпрати назад равностойна маса. И тъй като наблюдателите, създаващи полетата, които са формирали гънката, са били деветнайсет, това се е случило деветнайсет пъти.