– Но то се случи само веднъж – възрази заменимият.
– Не – настоя Рам. – Случило се е деветнайсет пъти. Съществуват още осемнайсет наши версии, движещи се назад във времето, докато ние пътуваме към Земята. И всички сме невидими един за друг.
– Значи това, че разчитахме на компютрите, е провалило мисията? – попита заменимият.
– Мисията не е провалена – отвърна Рам. – Тя е успяла деветнайсет пъти. Ние сме просто изгорелите газове.
Самуна беше пълен с планове как ще се промъкнат обратно в О и ще заживеят там скришно достатъчно дълго, че Умбо да предаде съобщението си. Чак когато Умбо успя да го убеди, че няма представа как се прави това, той най-сетне осъзна, че може би ще е по-добре момчето да се учи да се връща назад във времето някъде другаде.
– Аз може цели седмици наред да не се науча как да се връщам във времето – обясни му Умбо, докато вървяха обратно към О през гората. – Или месеци.
Ако изобщо успея, додаде наум.
– Само Риг можеше да се връща назад във времето. Аз му помагах, като го забавях. Или го ускорявах.
– Кое точно?
– Винаги съм си мислел, че забавям другите хора, но Риг каза, че всъщност ги ускорявам толкова, че всичко около тях изглежда по-бавно.
Щом чу това, Самуна изсумтя. Избута един клон от пътя и го задържа, за да не шибне Умбо по лицето.
– Благодаря – рече момчето. – Виждаш ли, Риг винаги е можел да вижда следите на хората, които са преминавали в миналото. Много преди аз да започна да му помагам. Той знаеше какво търси. Аз – не.
Отново сумтене.
– Трябва ни сигурно място, където да се упражнявам и сам да го овладея – онова, което правя с другите хора. А дори и тогава кой знае дали ще мога да виждам нещо?
– Виж какво – рече Самуна. – Знаем как си го направил. Знаем, че се случва. Трябва ни само търпение. А ти трябва да се трудиш здравата, за да не изгубим твърде много време.
– Това не е губене на време – възрази Умбо. – Зависи колко време ще отнеме задачата.
– Ето как виждам нещата аз – обясни Самуна. – Трябва да сме минали през всичко това в миналото, само че първия път са арестували Риг, а ти не си преместил ножа и аз не съм скрил скъпоценните камъни и парите. Когато си се научил да се връщаш във времето, ти си се върнал в О, предупредил си ни и сега всичко се случва по-различно. Защо тогава изобщо да предаваш съобщенията този път?
– Защото нищо от всичко това все още не се е случило и сега няма да се случи – отвърна Умбо. – Трябва да се науча да се връщам назад във времето, за да се върна този път и отново да предам същото съобщение.
– Но ти не си получил съобщението два пъти, нали? Защо тогава да го предаваш два пъти?
– Не знам – отвърна Умбо. – Според мен не са два пъти. Мисля, че съобщението е само едно и все още съм длъжен да го предам.
– Но ти знаеш, че си длъжен, само защото вече си го предал. Там е цялата работа. Вече си го предал. Но няма да споря с теб. Дори и да не ти се налага да предаваш отново същото съобщение, ще е полза да научиш как се прави. А после, ако ще се почувстваш по-добре, давай, предай го отново, ако си спомняш какво точно си казал.
– Длъжен съм да го сторя, защото вече знам, че съм го направил, само че когато го направих, беше в бъдещето, затова трябва да стигна до бъдещето, за да се върна и да извърша онова, което вече съм извършил... Това е толкова безумно, че трябва да е невъзможно.
– Само дето се е случило, значи е възможно. Но няма да чакаме в О да проумееш как точно става, защото може да ни хванат. Ала все пак аз ще се върна да взема скъпоценните камъни и парите. Монетите точно сега ще ни свършат работа – можем да си платим за лодка нагоре по реката до Площадката на Подмокрената и да останем за известно време там, където не ни застрашава нищо. Но камъните и ножът... тях няма да можем да осребрим. Мисля, че си се върнал да предупредиш Риг и себе си, защото първия път войниците са взели тези предмети и заради това на Риг му е било много по-трудно. Онзи, първият камък, случайно ли е бил единственият легендарен и баснословно ценен? Или има и други, които биха влошили положението още повече, ако хванат Риг с тях? А ножът, кой знае пък той какво би причинил. Много е стар, но изглежда съвсем нов, нали? А Риг не знае нищичко за човека, от когото го е задигнал.
– Значи трябва да вземем парите и да закопаем ножа и скъпоценните камъни на място, където никога никой не може да ги намери.
– Не – възрази Самуна. – Защото ние не знаем... ами ако по-нататък ни потрябват, за да откупим свободата на Риг? Или за друго нещо. Те са наследство на Риг от баща му, значи трябва да ги пазим да не попаднат в ръцете на Революционния съвет или на някой друг, който ни желае злото. Но преди това трябва да стигнем в Ареса Сесамо, за да може Риг да ги използва, ако му потрябват.