– Щото досега това, че ги притежава, ни помогна просто страхотно – намуси се Умбо.
Самуна го побутна.
– Я се погледни как си облечен. Погледни какво преживяхме, с какви хора разговаряхме, какви неща научихме. Няколко седмици като богаташ ме научиха на много работи.
– Например? Че заради богатството те арестуват?
– Риг го арестуваха заради името, не заради парите му.
– Значи на това те е научило богатството или навъртането покрай богати хлапета?
Самуна се ухили.
– Научи ме, че ми харесва повече от бедността.
– На мен бедността не ми пречеше. Изобщо не знаех, че съм беден. Не знаех дори, че нещата, които купуваме, въобще съществуват, и затова те не ми липсваха. Добре си живеех.
– Говориш като малък привик – отбеляза Самуна.
– А какъв е планът? Отиваме в О, вземаме скъпоценните камъни и парите...
– Много, ама много грешиш. Аз отивам в О и вземам парите.
– Няма да ме оставиш!
– Ще те оставя – увери го Самуна. – Ще си уговорим сигнал, и когато се върна, ще те извикам. Ако свирна ето така... – и той изсвири – значи съм сам и няма страшно. Но ако свирна така... – сега той свирна по-различно – то с мен има някой опасен човек и ти не бива да се приближаваш.
– Нито една птица не издава такива звуци!
– Тогава е добре, че не подражавам на птици, нали? Това са военни сигнали от бившия ми полк.
– Трябва ти още един сигнал.
– Какъв?
– Такъв, който означава: „С мен има опасен човек, но ти въпреки това трябва да дойдеш“.
– Никога не бих ти дал подобен сигнал.
– Но би могъл. Така че ми го изсвири.
– Той никога няма да ми потрябва.
– Значи никога няма да го използваш, но все пак нека имаме и такъв.
Самуна се навъси и подсвирна пак – звукът беше съвсем различен.
– Опитният съм аз, но ти си мислиш, че можеш да даваш нареждания.
– Ти си големият мъж, а аз съм малкото дете. Никога не ми се е случвало да се боря, за да се измъкна от дадено положение. И затова мисля за всички възможности, които биха могли да са ми от полза. Така е, когато си малък.
– И аз съм бил дете – рече Самуна.
– И бас държа, че си бил по-едър и от две години по-големите хлапета.
Самуна не каза нищо.
– Щом не отговаряш, това значи, че съм прав.
– Млъкни! – сряза го Самуна. – Мисля, че зърнах Кулата.
– Коя кула? – попита Умбо.
– Кулата на О – изръмжа Самуна. – Ти толкова ли си тъп?
– Мислех си за други неща – обясни Умбо. – Мислех си как да се върна назад във времето.
– Мислеше си какъв си умник, дето ми каза, че съм прав, а после доказа, че в крайна сметка не си особено умен, и хич и не се опитвай да спориш, защото и двамата знаем, че на мен ми се падна тъпото хлапе, докато умното е пленник на онази гемия.
Това убоде Умбо и го заболя повече, отколкото когато баща му го биеше. И въпреки че Самуна го блъсна игриво и му каза: „Стига де, знаеш, че те дразня“, това не промени факта, че и двамата бяха наясно, че кръчмарят е прав. Но въпросът не опираше до ума, а до нещата, на които ги беше научил Човека скитник. Умбо бе обучаван съвсем малко – и само толкова. Колкото да помага на Риг. Но Риг бе обучен за всичко. Той бе обучен да бъде син на кралското семейство, защото в действителност беше такъв.
„Ако Човека скитник ме бе обучил по същия начин, и аз щях да бъда умен. Нали?“
Въпреки всички уговорки за сигнали, на Самуна не му се наложи да ги ползва. Защото Умбо не го послуша и не остана там, където му наредиха, а го последва и после, недалеч от града, се покатери на едно дърво. Сега виждаше къде копае Самуна, за да прибере торбичката с камъните, а също и че никой не го следи, докато вървеше обратно през гората. И така, Умбо изтича обратно на мястото на срещата им, покатери се на друго дърво и тупна от един нисък клон право пред Самуна, а после весело изслуша лекцията на тема „Прави, каквото ти казвам, иначе и двама ни ще убият заради тебе“.
Когато най-сетне Самуна спря да му се въси, Умбо попита:
– Взе ли ги? Всичките?
– Освен ако някой не е намерил кесията и не е извадил само един камък, а другите е прибрал обратно, то да, намерих ги всичките.
– Добре, да видим. Да ги преброим – предложи Умбо. – Защото сега мисля, че само един липсва.
Преброиха ги. И още веднъж.
– Не мога да повярвам! – възкликна Самуна. – Как така един го няма?
– Най-големият при това – додаде Умбо.