– Не ме будете до сутринта, моля – прошепна той умолително на празния стол, където обикновено седеше Подмокрената. После го каза отново, но в не толкова дълбок транс, или поне така се надяваше. И пак, и пак. В никой момент не видя и следа от Самуна и Подмокрената и не чу никакъв отговор, но упорито се опита да го повтори на всички нива на транса – мислеше си, че вероятно дълбочината на транса определя колко по-назад ще се върне във времето. Изтощен и оглупял от липсата на сън и продължителното съсредоточаване, той вече шепнеше не толкова поради желанието да не вдига шум, а защото беше прегракнал. Хрумна му да променя леко съобщенията, за да запомни от кое ниво на транса ги е отправил, но после се отказа, защото как ли би могъл да запомни колко „дълбок“ е бил трансът, когато е предал дадено съобщение? Дори и когато реши, че е приключил и трябва да се върне горе, не се качи, а седна на своето място до масата, разтърка очи и разбра, незнайно защо и как, че се е провалил. Беше си говорил сам.
Докато седеше там и се унасяше в сън, ала същевременно се опитваше да се ускори, Умбо изпадна в още по-силно ускорение – или пък го сънуваше – и този път, когато изговори съобщението за двамата си приятели на масата, той протегна ръце и насън... а сън ли беше?... усети дланите им в своите, и гласовете им, които го уверяваха, че ще изпълнят желанието му.
– После елате тук, след като се стъмни – продължи Умбо, – и ме отведете в леглото, защото съм страшно уморен. – След което затвори очи и изпадна не в по-дълбок транс, а в толкова дълбок сън, че се килна напред и заспа, облегнал глава на облакътените си ръце.
И се събуди – Подмокрената го раздрусваше полекичка и му говореше:
– Събуди се, Умбо, иди да си легнеш, защо спиш на масата?
Умбо си помисли, че сънят му се е сбъднал.
– Ти дойде, както те помолих! – излезе хрипкав шепот от гърлото му.
– Слушайте как квака жабата! – рече весело Подмокрената. – Горкичкият, ти наистина си болен, най-малкото настинал, пълен си с храчки и сополи! Така става, като слизаш долу и заспиваш в зимника без одеяла и гол-голеничък!
Никакво съобщение не се беше получило. Никакво.
„Ще трябва пак да опитам“ – помисли си той.
Но следващата нощ не опита нищо. Цял ден се бе трудил, но – не върху връщането назад във времето, а помагаше на Самуна да поправя разни неща из хана и носеше от седмичния пазар стоки, нужни за изхранването на гостите. Беше свършил и всякакви други полезни работи, само и само да стои буден, защото предната нощ беше спал много малко.
И щом се навечеря, се качи горе и начаса заспа.
И отново го събуди ръката на Подмокрената, която го разтърсваше.
Не. Ръцете на Подмокрената и на Самуна. Те бяха в стаята му, нощта си беше същата, защото се чуваше шумът, който вдигаха гостите в кръчмата – ревяха нестройно песни с гърла, смазани от бирата.
– Ти успя! – възкликна Самуна. – Ти се появи на масата ни, седеше на нея и протягаше ръце! Ние те хванахме за ръцете, момче.
Умбо усети как го обзема доволство.
– Какво казах? Не ви ли казах да не ме будите?
– Не, каза да те събудим и да те заведем горе, за да си легнеш. Но тъй като ти вече беше тук... поне така си мислехме, се качихме да проверим и не можахме да се сдържим – събудихме те, за да ти кажем, че се е получило!
Но не се беше получило.
– Аз оставих това съобщение снощи. Затова съм седял на кухненската маса. Значи изобщо не съм се върнал в миналото, навлязъл съм в бъдещето. В тази вечер. Снощи оставих съобщение, което сте получили тази вечер.
Отчаян, Умбо се претърколи и се обърна към стената.
– Ти, малко глупаче... – рече Самуна, не без нежност в гласа. – Мислиш, че това е провал? Какво ни пука, поне в момента, дали навлизаш в бъдещето, или се връщаш в миналото. Значи си навлязъл няколко часа напред в бъдещето? Преместил си се в съвсем друго време!
Като се замисли, щом Самуна го представи така, това си беше насърчителен знак.
– Е, добре – претърколи се Умбо по гръб, ала не отвори очи. – Щом сте ме видели на масата и сте докоснали ръцете ми, знам точно кой от опитите ми е бил този. Беше по-различен от другите. Бях се вдървил от безсъние и толкова дълбоко потънал в транс, че сякаш се загубих, струваше ми се, че никога няма да намеря обратния път. Не можех да определя кога съм пресякъл границата със съня. Но всички останали опити не постигнаха нищо.
– Освен ако не продължим до края на живота си да се натъкваме на твои призраци, които ни предават глупави съобщения – рече Подмокрената.