Выбрать главу

Сега, ако Риг побързаше, той можеше да стигне в подножието на Скалния път и да избяга, преди Умбо да успее да се върне. И нямаше да могат да го проследят, освен ако той или някой друг от селото не притежаваше същата способност като Риг. Да си отличен следач — защото Бащата го бе накарал да изучи следите на животните, видими за окото, толкова добре, колкото и пътеките, които момчето виждаше във въздуха — включваше на първо място да знаеш какви следи да не оставяш, за да не могат преследвачите да разберат накъде си тръгнал.

Може би затова Бащата го бе накарал да се научи да проследява и като другите хора — за да знае как да ги избягва.

„Татко! — скръбта отново прониза Риг тъй силно, както и първия път, и очите му се напълниха със сълзи. — Как ще живея без теб? Защо не чу стоновете на дървесината и не се дръпна, преди дървото, за да не падне върху теб? Винаги толкова бърз и толкова схватлив — почти не е за вярване, че си могъл да проявиш такова нехайство!

А аз все още имам нужда от теб. Кой ще ми обясни как така времето забави ход и предизвика появата на всички тези хора от миналото, за да накара онзи мъж да ми препречи пътя и момчето да умре?“

Просълзените очи не откриват добрите пътеки. Затова Риг потисна скръбта си, избърса очи и продължи през гората, търсейки забутаната пътечка до хана на Нокс.

Глава 3

Стената на Нокс

Какво обучение биха могли да дадат на Рам Один, за да му е в помощ, когато седемте години скука свършат и дойде време да вземе решение? На корабния компютър вече му беше известна цялата процедура на сгъването. Процесът беше извънредно сложен и обикновен пилот не би могъл да участва в него. Задачата на Рам беше да прочете и изслуша докладите на компютрите и тогава да реши дали да продължи. Но решението никак не беше лесно, нито маловажно. Щом корабът навлезеше със странното си изкривено ускорение в гънката, щяха да започнат да се генерират данни в огромен мащаб. Компютрите щяха да започнат своите удвоени анализи и мъгляви предвиждания за онова, което се случва, би могло да се случи и щеше да се случи по време на самото прегъване. Във всеки етап Рам можеше да прекъсне процедурата въз основа на подаденото от компютрите. Те щяха да генерират възможности и вероятности, но той напълно осъзнаваше, че възможностите са единствено фикция. Възможно беше нито едно от предвижданията да не се доближава до резултата.

И нямаше значение колко пъти компютрите ще повторят което и да било предсказание — това не го правеше най-вероятно. Това не би означавало нищо повече от следното: компютрите и софтуерът съдържаха идентичен сбор от фалшиви предположения или вградени дефекти, които лишаваха от стойност всички предсказания.

Рам беше опитен пилот, дълбоко разсъждаващ философ и математик и притежаваше добре шлифовани творчески умения. Обучиха го на всичко, на което можеше да бъде обучен. Ала все пак всичко се свеждаше до това: кой беше Рам Один? Дали би заложил своя живот и живота на всички колонисти на скока в неизвестното, в гънка във време-пространството? Или в решителния момент би отсъдил, че е по-добре да използва познатите технологии, да генерира полето за набиране, да започне да събира междузвезден водород и да продължи напред още деветдесет години в обикновеното време-пространство?

Рам знаеше, разбира се, знаеше какво ще е решението му. Беше го казвал много пъти по време на изпитанията и прегледите за потенциални пилоти за мисията: „Освен ако компютрите не подадат информация, според която има вероятност скокът да е безразсъдно опасен, аз ще продължа. Дори и неуспехът би бил изключително ценен — вие ще видите какво ще се случи с кораба, ще съберете мониторите, които ще ни следват, ще получите знания“.

Но сега, докато разчиташе данните и разговаряше със заменимия, седящ на мястото на втория пилот до него, Рам осъзнаваше, че „достатъчно“ информация не съществува, нито и начин да премахне страха. О, собствения си страх той бе овладял. Проблеми му създаваше страхът, който изживяваше вместо всички онези хора, които спяха в койките си; страхът, че те ще скочат в гънката, но няма да излязат от нея или ще излязат на някое странно място, твърде далеч от всякакви планети, и колонизацията ще е невъзможна. „Как станах този, който трябва да вземе това решение за всички?“