— Влязох, след като претърсиха.
— Е, благодаря ти, че намина. Направи всички щастливи.
— Не съм убил момчето.
— Никой, който е с всичкия си, не мисли, че си го убил.
— Той увисна на ръба на един камък и аз дори хвърлих всичките си кожи, за да се опитам да го спася, но Умбо си мисли, каквото си мисли.
— С хората винаги е така. Къде е баща ти?
— Мъртъв е.
Тя дълго мълча, и най-сетне попита:
— Честно, аз си мислех, че той не знае как се умира.
— Дърво го затисна.
— И ти се върна тук сам?
— Той ми каза да дойда. Каза ми да дойда при теб.
— И не ти каза да убиеш някое и друго дете по пътя?
Риг се замисли дали да й разкаже за мъжа отпреди много векове, когото може би също бе убил, а може би не. Но всичко и без това вече беше достатъчно сложно. А и тя можеше да го помисли за луд и да престане да вярва, че не е убил Киокай.
— Каза, че ти ще ми кажеш къде са майка ми и сестра ми.
Отново дълго мълчание, сякаш тя усещаше, че има нещо, което той премълчава.
— Не можа ли сам да ти каже?
— Казваш го така, сякаш си мислиш, че той би ми го обяснил сам.
— Не, разбира се — въздъхна тя. — Вярвам, че би оставил тежката работа на мен.
— Ти си знаела, че моята майка е жива, през целия ми живот и нито веднъж не ми го спомена?
— Разбрах чак когато той се готвеше да те поведе на този последен излет — каза тя. — Дръпна ме настрана и ме накара да запаметя няколко имена и адрес. Каза, че ще разбера кога трябва да ги кажа на някого.
— Сега — рече Риг.
— Страшно ще ти помогне, няма що, докато мъже вардят къщата ми.
— Предпочитам като умра, да знам.
— Първо ми разкажи как умря момчето.
И Риг й разказа подробно какво се бе случило, но избягна всякакво споменаване на мъжа от други времена, чието тяло бе покрило тялото на Киокай. Сигурен беше, тя усещаше, че не й казва истината, ала все още му се струваше по-добре да не й казва за тази нова гънка в неговите способности. Нокс като че схвана всичко отведнъж.
— Да повярват на този тъпак Умбо, който те обвинява, преди да разберат каква е истината! И си загубил всичките си кожи?
— Не съм ги загубил, защото знам къде са — отвърна Риг. — Реката ги е завлякла надолу и висят по камъни и клони.
— О, ти можеш да се шегуваш? Много се радвам да го чуя!
— Мога или да се смея, или да плача — отвърна Риг.
— Плачи тогава. Отдай дължимото на стареца.
Риг за миг си помисли, че тя говори за мъжа от древността, горе на водопада. Но разбира се, Нокс говореше за Баща му.
— Не беше чак толкова стар.
— Кой ли би могъл да каже? Той идваше тук, когато аз бях дете, и докрая не изглеждаше по-стар оттогава.
— Сега ще ми кажеш ли къде трябва да отида?
— Ще ти кажа, за да знаеш какъв е адресът, на който никога няма да пристигнеш. Днес никой няма да те пусне да излезеш от града.
— Имената! — настоя Риг.
— Гладен ли си?
— Ако не ми кажеш сега имената, ще се нахраня с плътта на собственик на претоплен хан.
— Заплахи. Тц, тц. Палавник! Никакво възпитание!
— Точно така — потвърди Риг. — Но имам голям опит в убиването на животни, по-големи от мен.
— Разбрах — рече Нокс. — Голям си умник. Майка ти беше… е… Агия Сесамин. Тя живее в Ареса Сесамо.
— Древната столица на империята Сесамото?
— Точно същият град — потвърди Нокс.
— А какъв е адресът й? — попита Риг.
Нокс се изкикоти.
— Не си много добър слушател. Баща ти винаги казваше: „Де да можех да го накарам да внимава!“.
Но Риг нямаше да се остави да го размотават.
— Адресът?
— Казах ти, тя е Агия Сесамин.
— И това означава, че няма нужда от адрес?
— А… — рече Нокс. — Очевидно баща ти е пропуснал всякакви обяснения за политиката на Сесамото. Което е разумно, като се замислиш. Ако излезеш жив от Водопаден брод, иди в Ареса Сесамо и попитай за дома на Сесамин. Попитай когото и да е.
— Да не съм кралска особа?
— Ти си мъж — отвърна Нокс. — Това означава, че и да пърдиш кралска кръв през ушите си, все тая! Империята е била управлявана от жени и това е било много добро, докато е съществувала. Не че повечето градове, държави и империи не са управлявани от жени по един или друг начин.
Тя млъкна и се взря в лицето му.