— А той какво отговори?
— Всеки ден всички ние залагаме по хиляда пъти живота си за хиляда догадки.
— Но татко е изгубил облога.
Оливенко кимна. Риг забеляза, че се е понаежил.
— Не ви харесва да го наричам „татко“ — досети се той.
— Наричай го както си щеш — заяви Оливенко още по-хладно и по-дръпнато.
Риг отгатна причината.
— Защото вие не смятате, че аз наистина съм негов син.
— Отначало не смятах. Но ти приличаш на него. Гласът ти звучи като неговия. И си също толкова самонадеян.
— Няма как да знам — рече Риг. — Никога не съм си мислил, че имам друг баща освен човека, който умря миналата есен в планинската гора. Доведоха ме тук, защото други хора мислеха, че може би съм синът на Кносо и Агия. Аз бях едно комарче на този свят и весело си хвърках, но бръмнах на ухото не на когото трябва и ме шляпнаха.
Оливенко изобщо не откликна.
— А защо не ви харесва да наричам Кносо „татко“?
— Как иначе да го наричаш?
— Забелязах как охладняхте, щом го споменах.
— Така ли? Значи съм се провалил.
Риг реши да се опита да пробие бариерата с ирония.
— Какво е военното наказание за подобно нарушение на дисциплината? Да ви набият с тъпата страна на меча? Представете си, войник, откликнал по човешки на каквото и да било.
— Не войникът Оливенко ме разочарова, а играчът на глинени топчета — рече стражът.
„Глинени топчета“ беше игра. Топчетата бяха кухи, пробити или плътни. Девет топчета се вадеха наслуки от торба и се пускаха по дървен улей. Ясно се виждаше как се търкалят. Играчът можеше да си избере три, но не повече, и да отгатне теглото им. Дупката в пробитите топчета можеше да се види или да не се види, докато се търкаляха. Дисциплинираният играч на топчета не биваше изобщо да променя изражението си, докато ги избира. Лицето ти видимо да се вкамени — това си беше истинска проява на некадърност.
— А какви са залозите? — попита Риг. — Аз спечелих, но на масата няма залог.
— Нищо не си спечелил, млади гражданино — сряза го Оливенко.
— Спечелих познание, мисля — възрази Риг, въпреки че на практика и да беше узнал нещо, той не знаеше какво е то.
— Нищо не си научил освен това, че аз не бива да играя комар.
— Мисля, че знам нещо — започна Риг и осъзна, че всъщност комай наистина знаеше. — Лицето ви се вкамени, когато за пръв път нарекох баща си по име, и реших, че прикривате гняв, но съм сгрешил. Било е скръб, защото и вие сте го наричали „татко Кносо“. Прав ли съм?
Оливенко извърна очи.
— Играта е твоя, признавам.
— Учуден съм, че са позволили да ме пази войник, който е познавал баща ми и го е харесвал.
— Не е много известно, че съм познавал баща ти. Тогава аз не бях войник. Казах ти, че съм го придружавал в библиотеката, но не като страж. Тогава бях от най-младшите чираци. Носех му вода за пиене. Носех му купчини книги. Слушах го как говори на глас. Той ми диктуваше и аз записвах, а мъчните думи ми ги казваше буква по буква. Така получих образованието си.
— За момче сте били по-образован, отколкото е нужно, за да изпълнявате задълженията на страж.
— Образованието не прави войника по-лош войник.
— Но го затруднява при изпълнението на заповеди, давани от идиоти — заяви Риг.
— Вярно си е — призна Оливенко. — Точно затова аз нямам военен чин.
Риг се канеше да го помоли да седне с него на някоя маса и да му разкаже всичко за баща му, но точно тогава дойде Блехт и той нямаше друг избор, освен да се върне към първоначалната си мисия.
Микробиоложката изглеждаше подозрителна и раздразнена. С каквото и да се беше занимавала, когато я бяха извикали, прекъсването никак не я бе зарадвало. Риг се извини накратко, но после заговори направо по същество:
— Убеден съм, че баща ми Кносо не е разкрил някоя велика тайна на физиката, преди да предприеме опита си да преплава през стената в открито море.
— Освен ако не мислиш, че не е разкрил велика тайна на микробиологията, не ми е ясно с какво бих могла да допринеса за твоите догадки.
— Мисля, че баща ми е започнал изследвания в съвсем различна посока.
— На микробите ли?
— Исторически. И по-конкретно — на календара. Мисля, че той е прочел труда ви за двойствеността на флората и фауната в пределите на оградения свят. За двата отделни произхода на живота в оградения свят. Мисля, че ви е писал или е помолил да ви предадат нещо, и вие сте се срещнали няколко пъти с него в Библиотеката на миналите животи.