Всъщност Риг знаеше това със сигурност, защото бе видял как се пресичат дирите им, но досега си мислеше, че тези срещи означават нещо съвсем различно. Блехт седна и потупа стола до себе си.
— Сега познах и твоя приятел тук — рече тя и се обърна към Оливенко, мрачна, но и развеселена. — Ти му беше писар, нали? Доста по-нисичък беше.
— Младият гражданин Риг вече бе помолил за разговор с вас, преди да му съобщя — рече вдървено Оливенко.
— Но това не означава, че вече не е знаел.
— Не знаех, но има ли значение? — попита Риг. — Искам да знам за какво сте си говорили.
— За времето — каза Блехт.
— Да. Вярвам, че наистина сте разговаряли за времето. И за климата, и за всичко останало, защото се е налагало да се връщате към миналото, вие — поради свои причини, той — поради свои, и е искал да сравни откритията на двама ви.
— Като си толкова умен, какво е открил баща ти?
— Това ще разбера едва когато вие ми го кажете. Защо мислите, че вече знам?
— Мисля, че имаш добра представа, иначе нямаше да дойдеш при мен. Мисля, че знаеш всичко и те забавлява да се преструваш на малък и наивен.
— Забелязах го съвсем случайно в Библиотеката на миналите животи — хронологична диаграма на историята. Беше начертана на голям лист хартия, или по-скоро на много широк лист, сгънат толкова пъти, че да може да се побере между кориците на книга, написана от древен учен от времето на династията Лоси. Диаграмата е копирана три пъти, съдейки по броя на инициалите на копировачите.
Тя мълчеше, което Риг прие за липса на желание да го насърчава, а колкото по-малко желаеше тя да го насърчи, толкова по-уверен се чувстваше той, че може би е попаднал на плодоносна следа.
— Тази хронология започва от годината 11 191.
— Според нашия календар всички хронологии започват тогава — рече Блехт. — Което не означава, че не са измислени.
— Но там има бележка отстрани, подписана от изготвилия диаграмата, и после вярно възпроизведена от копировачите — че доколкото той е открил чрез сравнителна проверка на всички известни календари, човешката история всъщност е започнала преди единайсет хилядолетия, почти двеста години след началото на календара.
— Понякога е много трудно да установиш с точност датата на въображаеми исторически събития — каза Блехт, ала все пак не стана и не си тръгна.
— Татко Кносо е искал да разбере дали хронологията от времето на Лоси е съвпадала с вашите разбирания за историята на единия от потоците на живота.
— С какъв календар би могъл да е запознат един микробиолог?
— Нещо, което не сте споменали в своя труд…
— Прочел си го? Сам?
— Малко мърдах с устни и броях на пръсти — заяви Риг, с което успя да я накара да се изкиска. — В труда си не сте споменали, че един от еволюционните потоци, досега най-големият, се е появил в оградения свят едва преди единайсет хиляди години. Ние също сме в тази група, свързани сме генетично един с друг и с всички животни, които убиваме и изяждаме или опитомяваме, за да ни служат, които обаче не наподобяват нито един местен животински род.
— Местен? Означава ли това, че според теб нашият биохимичен род, най-големият, не се е развил тук, на място?
— Не знам какво означава и какво мисля — отвърна Риг, макар в действителност да си мислеше, че точно това е темата на нейния труд, но тя не беше посмяла да рискува реномето си на учен, като го заяви открито. — Искам да знам за какво сте говорили вие и моят баща Кносо.
— Говорехме за теб — рече Блехт.
Риг се стъписа.
— За мен?
— Ти беше още бебе. А после изчезна. Отвлечен, паднал в кладенец, каквото и да се е престорил Революционният съвет, че е открил, когато е разследвал изчезването ти. Обсъждахме какво е възможно да се е случило с теб. А не някаква смахната хронология, потулена в учебник от епохата на Лоси.
— Не ви вярвам.
— Не вярвай, щом така ти харесва.
— Мисля, че вие сте имали основание да смятате, че нашата биологическа традиция не се наблюдава в археологическите находки, по-стари от единайсет хиляди години. Във вашия труд се намеква за това.
— Това си беше чисто забавление, споменаваше се в предговора. Не е сериозна наука.
— Моят баща Кносо е вярвал в това. Той е съпоставил хронологията и вашите открития и е стигнал до извода, че човешките същества и по-голямата част от животните в света са били привнесени изведнъж в нашия ограден свят. Ние сме от другаде.