— Какво? Семена, които вятърът е довял през Стената? — подигра му се тя. — Цяла еволюция за единайсет хиляди години?
— Нямам предвид друг ограден свят — растенията и семената се разпространяват свободно през Стената. Искам да кажа, от друг свят. Може би от друга слънчева система.
И щом произнесе тези думи, на Риг за пръв път му хрумна, че може би Бащата — не Кносо, а мъжът, който умря, затиснат от дървото — му е намеквал за същата идея. Тя му дойде наум толкова лесно, че сега той осъзна защо Бащата си бе поставил за цел да му преподава подробно астрономия и развитието на живота милиони поколения наред, милиони години. Една конкретна идея, неканена, му дойде наум — несъмнено вложена там от Баща му, за да изплува точно в този момент. Бащата бе говорил за „приливната граница“ и как, ако милионите скали и парчета лед, които съставляваха пръстена, се бяха събрали само няколко хиляди мили по-далече, са щели да се съединят в сферична луна. „Една достатъчно голяма луна би причинила приливи във всички световни океани — бе обяснил той. — На такъв свят животът би се развил много по-бързо, отколкото на нашия, защото по време на лунния прилив морето щеше да нахлуе много по-надалече и да залее полегатите брегове. Там, в почвата и локвите вода, където се срещат сушата, морето и въздухът, възниква животът, а в един свят с луна те са много, много повече“.
Дали Бащата всъщност му казваше, че според неговата теория човешките същества са дошли от такъв свят? Че животът се е развивал много по-бързо на планетата, където човекът първоначално е възникнал?
— С този въпрос се занимават астрономията и историята — каза Блехт, а на Риг му бе нужно малко време, докато осъзнае, че тя не чете и не отговаря на мислите му. Отговаряше на неговото твърдение за „може би друга слънчева система“.
— Не виждате ли какво би означавало това за татко Кносо? — попита Риг. — Той е търсел начин да прехвърли или да премине през Стената. Във физиката и в историята не е успял да открие нищо, но чрез хронологията и чрез вашата работа е стигнал до идеята, че може би нашият календар започва от пристигането на човешките същества и всичко живо, което те са донесли със себе си в този свят като чужденци.
— Е, и?
— Дали стените са съществували, когато са пристигнали те? Как би могла да се развие каквато и да било система на живот на планета, където всяко същество с по-висши мозъчни функции не може да преминава от един в друг ограден свят? Нито първоначално съществуващият живот, нито този, който нашите предшественици са донесли със себе си от своята планета с луна, не биха могли да се развият на планета със стени.
Блехт се замисли над това. Оливенко — също. Оливенко заговори пръв:
— Спомням си, че той каза: „Наше дело е“. Там, докато разглеждаше хрониката, той каза: „Наше дело е“, а аз си помислих, че говори за нещо, което сме направили ние двамата с него. Но сигурно е искал да каже, че „наше“, на човечеството, „дело“ е създаването на Стената.
— Виждам защо и от двама ви няма да излязат истински учени — заяви Блехт. — И двамата правите прибързани изводи.
— Добрите учени винаги правят прибързани изводи — отвърна Риг. — Това, което ги прави учени, е, че се съмняват в тези изводи и се опитват да ги оборят. И чак когато не успеят да ги оборят, започват да вярват в тях.
Оливенко кимна, а Блехт отново изсумтя.
— Говориш така, все едно цитираш някого.
— Цитирам — потвърди Риг. — Баща си — онзи, който ме отгледа.
— Е, докато правиш прибързани изводи, млад не-принце, обясни ми това: дори ако е било възможно човеците да създадат такова нещо като невидимите и непроницаеми стени, ограждащи нашия ограден свят, защо ще го правят?
— С този въпрос се занимава историята — отвърна Риг усмихнато.
На лицето на Блехт трепна неуловима усмивка, все едно му казваше: „Добър отговор, момче“.
— Онези, които убиха татко Кносо, не бяха човешки същества — рече Оливенко.
— Значи може би стените разделят различните видове в света? — предположи Риг. — Може би родният ни свят също е бил разделен?
— Може би стените съществуват, за да предотвратят война, която би възникнала между нас и морските хора, убили татко Кносо — рече Оливенко.
— Как чудесно си играете на гатанки, момци. Но играта ви не е интересна — и Блехт стана да си върви. Риг моментално се опита да я задържи:
— Баща ми казваше, че нашата дума за „Земя“ е най-старата и че във всеки език на оградения свят съществува нейна форма.