Блехт изчака да чуе и останалото.
— Той не ми каза какъв е бил първоначалният език, но я произнесе, а после ми обясни, че тя означавала „градина“.
— И какъв е смисълът на това предполагаемо първоначално значение на името на планетата?
— Нашата планета… Тази планета… Тази планета с пръстен вместо луна…
— Какво е луна? — намеси се Оливенко.
— Изобретение на астрономите, които гледат през телескопите си и получават халюцинации — отвърна Блехт.
— Нашата планета — упорстваше Риг — е градина. А стените я разделят на отделни парцели, в които се отглеждат отделни посеви, и не позволяват на полените им да се смесват и на семената им да поникват извън парцела, където са били засети.
— Предполагаемият ти баща ли те е научил на това?
— Не толкова многословно, но да, мисля, че той ме е подготвил да го науча. И мисля, че точно това татко Кносо е научил от хронологията и от вас. Идеята за различните видове живот, които се развиват, разделени от непроницаеми бариери — мисля, че той се е досетил за предназначението на Стената.
— Много му беше от полза — рече тъжно Оливенко.
— Как би могъл да знае, че съществата от другата страна ще го убият?
— Всичко това е много забавно — заяви Блехт. — Но си имам истинска работа. Другия път, когато ме прекъснеш, гледай да имаш да кажеш нещо съществено.
Сега вече нямаше как да я спрат. Но докато я провождаше с поглед, Риг бе почти сигурен, че тя е заинтригувана от тези идеи също колкото и той. Защо иначе би останала да го изслуша? Действително, той не бе изяснил своите идеи, нито бе проумял някои от нейните разсъждения преди този разговор с нея.
— Значи татко Кносо е бил семе — Оливенко продължаваше разговора, макар за него той да беше много личен, съвсем не теоретичен. — Семе, което е искало да се засади в съседния парцел.
— А растенията в новия парцел са го отхвърлили — допълни Риг.
Изведнъж Оливенко започна да се задъхва. „Той е ужасно млад за сърдечен пристъп“ — помисли си Риг, но после разбра, че всъщност това бяха ридания. Оливенко плачеше, но се мъчеше всячески да потисне чувствата си и затова за очите и за ушите риданията му бяха подобни на пъшкане. Риг извърна очи, докато дишането на неговия страж се успокои.
— Съжалявам — извини се Оливенко.
— Разбирам — рече Риг.
— През всички тези години се чудех дали не е умопобъркан. Това би поставило под съмнение всичко, което научих от него. Затова се отказах от науката и заживях по коренно различен начин. Защото се бях увлякъл по дърдоренето на побъркан.
— Може и да е бил умопобъркан — рече Риг. — Аз съм му син и може би съм луд като него.
— Не си — възрази Оливенко. — И той не беше. Дори не е грешал. Той просто имаше нещастието, след като мина през Стената, да попадне на място, където го чакаха. Как би могъл да знае какво ще направят?
— И така, тайната е разгадана — рече Риг. — Доколкото можем да я разгадаем по сведенията, с които разполагаме.
Умълчаха се.
— И сега какво ще правиш? — попита Оливенко.
— Единственото, което има някакъв смисъл. В този град се води борба за власт и наградата за най-умния, най-силния или най-безцеремонния играч е една цяла империя. Мнозина от играчите ме искат мъртъв. Трябва да намеря начин да избягам оттук и да се скрия някъде, където да не могат да ме намерят.
— Вероятно не биваше да го казваш точно на мен.
— Вие сте почти единственият, на когото бих могъл да го кажа, защото единствен не бихте ме помислили за побъркан, като ви го кажа. Където и да се опитам да се скрия в границите на този ограден свят, все ще ме намерят. Единствената ми защита би била и аз да се включа в играта — да се опитам да събера войска и да разгромя всички останали. И сам да седна на престола.
— Доколкото съм те наблюдавал, мисля, че като нищо би могъл да успееш.
— Поназнайвам историята — рече Риг. — И по-глупави мъже от мен са го постигали.
Не му се струваше чак толкова нелепо да нарича себе си „мъж“ на тази възраст.
— Но единственият начин да победя е да тръгна към Шатрата на светлината през стотици и може би хиляди трупове, труповете на хората, които ще положа клетва да браня. Битката за спасяването на кралството от някаква заплаха би оправдала тяхната смърт. Но да се бия само за да спася собствения си жалък живот и да стана крал на Шатрата, това не заслужава и един-единствен погубен живот.