— Мисля, че ми се иска това да е истина — рече Рам.
— Но не е.
— Мисля, че според теб ми се иска това да е истина, защото съвестта ме гризе затова, че съм наредил да убият осемнайсет висококвалифицирани пилоти. Но законно те бяха моя собственост и аз бих могъл да се отърва от тях, ако пожелая.
— Или ти си бил тяхна собственост.
— Мисълта ми е, че нямам угризения на съвестта. Важно беше ти и останалите заменими и компютрите да се подчинявате на едно-единствено човешко същество, за да не се получават обърквания.
— Ние се съгласихме, затова и ти се подчинихме.
— Но имаше и страничен ефект… Неумишлено последствие, за което наистина съжалявам.
Заменимият го изчака да продължи.
— Не си ли любопитен какво е неумишленото последствие?
— Всички последствия бяха умишлени — отвърна заменимият.
— Всички тези деветнайсет… клетки, тези оградени среди на обитаване, както и да ги наречем…
— Ти се спря на „ограден свят“ — като кошарите, които овчарите строят.
— Всичките деветнайсет оградени свята ще бъдат населени с хора със съвсем еднаква комбинация от гени без един.
— Този, в който ще заживееш ти — уточни заменимият.
— И все пак аз съм единственият, за когото всички твърдите, че е имал някакво въздействие върху връщането назад във времето и създаването на копия на корабите.
— Ние не го „твърдим“, това е сигурно. Твоите мисли, откъснати от гравитацията на всички възможни планети, дестабилизираха комбинацията от полета, които ние създадохме, за да осъществим скока отвъд светлинната бариера. На теория всеки от деветнайсетте компютъра на първоначалния кораб е допуснал малки разлики в изчисленията, но твоята мисъл е накарала всички тях да ги осъществят едновременно и резултатът е деветнайсет еквивалентни кораба, които осъществяват един и същ скок с бифуркация.
— С бифуркация?
— „Бифуркация“ означава „раздвояване“. Теоретично при скока единият кораб скача напред в пространството, а идентичен кораб тръгва назад във времето и повтаря цялото пътуване. Корабът, който се връща назад, е неспособен да промени вселената по никакъв начин. Нямаме представа дали лицата или компютрите на него изобщо осъзнават своето съществуване. Тяхното съществуване е математически обусловено, но е неоткриваемо.
— Значи винаги ще има един кораб, чийто поток на времето тече обратно — рече Рам озадачен.
— На теория.
— Значи моето съзнание е причинило разцепването на нашия кораб на деветнайсет кораба, достигнали крайната ни цел.
— Точно така, и ни е върнало 11 191 години назад във времето, преди да осъществим скока.
— Но ние продължаваме да се движим напред във времето.
— Ти извърши нещо много сложно и го извърши, без изобщо да осъзнаваш какво вършиш.
— Дали тази способност да влияя върху потока на времето и да разделя материята на деветнайсет копия… Дали и други човеци притежават тази способност?
— Може би — отвърна заменимият. — Тя може да е латентна способност на всички човешки същества. Няма как да знаем. Ала твоето влияние върху събитията свидетелства за изключително мощни способности.
— А дали моята способност може да бъде наследявана от децата ми чрез моите гени?
— По-вероятно е твоята способност да е генетична по произход, отколкото мутация.
— Значи ако все още съществуваха деветнайсет мои копия, тогава всичките деветнайсет оградени свята щяха да имат шанса да предадат на поколенията моите гени, влияещи върху потока на времето.
— Правилно.
— Вместо това ще разполагам с възможността да продължа рода си само в един ограден свят. Ако се разболея и умра или се оженя за безплодна жена, или пък децата ми не създадат семейство, моят род може да умре.
— За жалост тази възможност винаги съществува при размножаващите се по полов път, чиято наследственост се предава чрез гени.
— Казвам само, че аз… съжалявам, задето всички останали имат деветнайсет шанса и само аз съм ограничен до един-единствен шанс да продължа гените си.
— Защото си убеден, че гените ти ще са голяма благословия за човечеството.
Рам се замисли над това.
— Предполагам, че тъкмо в това всеки юноша вярва с цялата си душа.
— Ако те изобщо мислят.