— Но аз не съм юноша. Ако наистина притежавам някаква способност да манипулирам времето и ако тя може да се предава генетично, то ще е срамота родът — носител на тези гени, да умре. Убеден съм в това, дори и да не ставаше въпрос за моите собствени гени.
— Да не би да ни молиш да оплодим всички жени на всички кораби с твоята ДНК, за да си сигурен, че ще имаш потомство?
— Не! — възкликна Рам потресен. — Какъв ужас за една жена да се събуди бременна! Погазване на доверието! Това би унищожило всичките деветнайсет колонии.
— Да не споменаваме, че ще е неловко всички бебета да приличат на теб — допълни заменимият. — Въпреки че според нас ти си привлекателен според критериите на много култури, жените вероятно ще възнегодуват, а докато потомците ти растат, враждебността на средата ще им вреди по непредвидим начин.
— Тогава защо изобщо спомена за такава възможност?
— Стори ми се, че ни молиш да осигурим твоето успешно размножаване. Разпространяването на семето ти по този начин би ти дало най-големи шансове.
— Не искам шансове.
— В такъв случай си намери склонна да те приеме жена, ожени се и си родете много деца — предложи заменимият.
— Ще си намеря.
— Тогава защо водим този разговор? — попита заменимият.
— Ти да нямаш краен срок? Да не би да забавям изпълнението на спешна задача?
— Да — потвърди заменимият. — Ти не си способен да внесеш свой принос в дейностите, с които се готвим да се заемем.
Ала Рам все още не лягаше, за да му бият инжекциите и да изпадне в стаза.
— Обещай ми нещо! — настоя той.
— Какъв смисъл има едно обещание, щом няма да го запомниш?
— Ти ще го запомниш. Обещай ми, че ти ще останеш, функциониращ и присъстващ, в оградения свят, където ще живеят моите деца. Наглеждай ги. Направи всичко, което е по силите ти, моите способности да станат част от човешкото наследство.
— Няма нужда да го обещавам — рече заменимият.
— Защо?
— Защото ние вече сме решили, че за да изпълним първоначалната цел на тази мисия, най-добрият курс на действие е да наблюдаваме внимателно всички полезни или интересни особености, които се проявяват в различните оградени светове, и да манипулираме събитията по начин, който ще укрепи тези особености.
— Ще ги манипулирате? Как?
— Ще ви развъждаме като кученца — вас, човеците — обясни заменимият. — И ще видим дали ще успеем да създадем от вас нещо полезно през следващите единайсет хиляди години.
За седми път Умбо се оказа лице в лице със самия себе си и отново чу същото съобщение:
— Няма да стане.
Той незабавно напусна наблюдателния си пост и влезе в Първа народна банка на Ареса. Самуна го чакаше пред кабинета на главния счетоводител. Този път планът беше съвсем отчаян — Самуна да вдигне скандал и да се разкрещи, че банката го мами, а Умбо да се промъкне вътре и да запали пожар, а после в суматохата да влязат в стаята, в която пазеха скъпоценния камък в каса, поставена в сейф. Попаднеше ли там, Умбо щеше да се върне във времето към момента, когато са сложили камъка в касата, да го грабне и да се върне обратно.
Такъв беше планът. И очевидно не се беше получило.
Умбо изкачи два етажа по стълбите до преддверието на счетоводството. Самуна го видя, че влиза, въздъхна и се надигна да стане. В този миг излезе счетоводителят.
— Господине, вие, мисля, сте дошли по повод липсваща сума? — попита той усмихнато Самуна.
— Намерих липсващите пари — побърза да се обади Умбо.
— Благодаря ви за усилията — додаде Самуна.
— Надали е вярно — рече счетоводителят. — Забелязани сте да оглеждате тази банка от близо месец. Проследихме ви. Мисля, че замисляте обир, но всеки път, когато се готвите да го осъществите, става нещо и ти — той посочи Умбо — идваш и го отлагаш.
— Да не сте се побъркали? — попита Самуна.
Двама градски стражи отвориха външната врата и влязоха вътре, размахали жезли и готови за действие.
— Моля ви, седнете отново — продължи счетоводителят. — Първа народна банка на Ареса реши да ви забрани да имате сметка тук.
— По закон, за да бъдете „народна“ банка, вие сте длъжни… — започна Самуна.
— Познавам закона — прекъсна го счетоводителят. — Не сме задължени да поддържаме сметките на лица, чието поведение буди подозрения. На тайно заседание магистрат вече оторизира закриването на вашата сметка.
— Никой нищо не ни е казал за…