— Да се върнеш ли? — учуди се Самуна. — Че защо ти е да се връщаш?
— Защото майка ми и Парам са още там.
— Парам? — попита Умбо.
— Сестра ми — поясни Риг.
— Те са си били добре и без теб — рече Самуна. — Какво им дължиш?
— Ти какво дължиш на Подмокрената? — сопна му се Риг.
— Ние с нея се познаваме от цял живот. А ти познаваш сестра си от колко, от двайсет минути?
— Е, ако не искате да ми помогнете в моето дело, тогава защо сте тук?
— Кажи ни какво искаш да направим — опита се Умбо да ги умиротвори.
— Взе да става напечено — обясни Риг. — Не знам каква е причината, но все по-усилено ни шпионират. Има и срещи — шпионите се срещат с повече хора. Най-различни хора.
— Шпиони ли? — попита Самуна.
— Не знам кои са те, познавам само дирите им. Те се срещаха с членове на Съвета. Сега се срещат по-често с генерал Гражданин.
— С кого? — попита Умбо.
— С офицера, който ни арестува.
Самуна се вкамени насред улицата. Хората отзад се блъскаха в него, поглеждаха го, забелязваха ръста, силата и яда му и се извиняваха.
— Още не си ни казал какво искаш от нас! — тросна се той.
— Парам се бои…
— Това не е отговор! — кресна Самуна.
— Хората ни гледат — напомни им Умбо.
Самуна продължи да гледа сърдито Риг.
— Трябва да изляза от града и да взема Парам със себе си. После отивам при Стената.
— Аз съм ходил до Стената — рече Самуна. — Няма нищо там.
— Ще мина през нея — заяви Риг. — А ако аз успея, ще успеете и вие.
— Не, аз няма да дойда — отрече Самуна.
— Добре — съгласи се Риг. — Но аз отивам и ще взема със себе си и Парам. Но не мога да го направя без Умбо — ако той не дойде с мен, надали ще успея.
Умбо не беше сигурен дали се радва на това.
— Защото държиш да дойда с теб ли, или защото ти е нужна моята способност да забавям хода на твоето време?
Риг завъртя очи.
— Аз съм тоя, дето вижда дирите, ти си оня, дето е способен да забавя хода на моето време. Но аз съм си аз, а ти си си ти.
— Значи, дори и да не умея всичко онова, което ти се надяваш, че умея, ти пак би искал да дойда с теб?
На Умбо му докривя, че въпросът го правеше толкова жалък, но искаше да знае отговора.
— Ако ти притежаваш способност, от която аз отчаяно имам нужда, и откажеш да я използваш, що за приятел си тогава?
— Аз не отказвам да…
— Риг, какво удоволствие е да те видим отново — намеси се Самуна. — Ти вече успя да се скараш и с двама ни.
— С никого не се карам — заяви Риг, видимо поуспокоен. — Отчаяно се опитвам да оцелея ден след ден и да се науча да оцелявам година след година. Не искам да се свързвам с никоя групировка във властта. Не искам да възстановя империята на Сесамидите и със сигурност не искам да я управлявам. Искам да мина през Стената, за да остана жив. И искам да взема с мен и майка си и сестра си.
— Значи важно е само какво искаш ти — рече Умбо.
— Ти ме попита с какво можете да ми помогнете! И аз ти казвам!
— Е, за начало би могъл да се дръпнеш от средата на улицата и да не привличаш чак толкова внимание — предложи Самуна.
— Ти си тоя, дето се спря тук… — започна Риг и се досети, че Самуна се шегува. Или поне сигурно се шегуваше.
Той се обърна и си тръгна.
Умбо изприпка подире му.
— Къде тръгна?
— Махам се от улицата — отвърна му Риг разярен.
— Може ли да дойда с теб?
— Дано да можеш — отвърна Риг, — защото трябва да поговоря с теб и имам нужда от твоята помощ.
— Къде отиваме?
— Във вашата стая.
— Ще ме попиташ ли изобщо къде сме отседнали? — попита Умбо.
Риг се спря и го изгледа, все едно не е с всичкия си.
— Това съм аз. Оня, дето вижда дирите. Знам къде живеете.
И продължи да върви, но този път Умбо разбра, че е поел по най-краткия път към техния хан.
— Що за човек е сестра ти? — попита той.
— Невидима е — отвърна Риг.
Отговор не последва.
— Още ли се сърдиш? — попита Умбо след малко.
— Страх ме е — отвърна Риг. — Напълно непознати хора желаят смъртта ми.
— Ако това може да те утеши, за момент успях да разбера защо — обади се Самуна, щом ги настигна.