Вече не виждаше гостилницата, въпреки че продължаваше да седи върху нещо. Нямаше никакъв град, никакви сгради. Само един мъж, който бавно тласкаше лодка с прът из заблатената вода покрай високите тръстики във вечерния сумрак. Мъжът и лодката се намираха много по-ниско от Умбо, сякаш той седеше на върха на хълм, а не на стол в гостилница. Сигурно бяха издигнали равнището на Ареса Сесамо много високо над първоначалната делта.
— Виждате ли го? А лодката? Тръстиките, водата? — прошепна Риг.
Мъжът явно го чу, защото по пладне в блатистата местност цареше тишина. Той погледна нагоре и ги видя. Видението сигурно е било доста стряскащо — мъж и двама юноши, които седят във въздуха с купи фиде в ръце.
Мъжът се олюля в почуда, лодката се катурна и той цопна по гръб във водата.
Умбо мислено пусна Риг и Самуна и се върна отново в настоящето. Виеше му се свят, а мозъкът му бе напълно изтощен.
— По това време Ареса Сесамо дори не е съществувал — прошепна Самуна.
— Това не е най-старият град в оградения свят — поясни Риг. — А и първите му постройки са се появили на около шест мили оттук. През годините заради наводненията са се налагали много премествания.
— Дожаля ми за лодкаря — рече Умбо.
— Той подгизна, но ще изсъхне — отбеляза Самуна.
— Да ти се явят във въздуха трима мъже, които ядат фиде — изкикоти се Риг. — Какво ли са искали да кажат светиите с това! Според вас дали някой е построил там светилище? На Тримата ядачи на фиде.
И той се засмя още по-силно. Продавачката го изгледа сърдито.
— Той беше толкова ниско под нас — отбеляза Умбо.
— На първоначалното равнище на делтата — уточни Самуна.
— Значи строителите на града са довлекли толкова много пръст, за да издигнат такъв висок насип? — попита Риг.
— Не им се е наложило — отвърна Самуна. — Реката всяка година влачи тиня. Започваш да надграждаш острова, а после, след всеки сезон на наводнения, изчистваш задръстените канали, за да минават лодките. А какво правиш с тинята? Трупаш я и разширяваш границите на острова, върху който е построен градът. След няколко хиляди години имаш доста големичък и бая висок остров.
— Ето защо под града има толкова много тунели и канали, въпреки че се намираме в средата на делтата — досети се Риг.
Умбо погледна нагоре и видя нещо на стената. Той се пресегна, докосна Риг по ръката, а после отново погледна една лавица високо горе на стената на гостилницата. На нея имаше статуетка на един мъж и две момчета, държащи купи с фиде.
— На Рам десният… — измърмори Риг.
Самуна закри лицето си с ръце.
— От нас са произлезли Ядачите на фиде!
— Аз не знам тази история — обади се Умбо.
— Как не се досетих какво става, когато лодкарят ни погледна? — попита Самуна.
— Защото още не се е било случило — обясни Риг. — Аз все още не си спомням подобна легенда, но явно всеки път щом променим миналото, се появява ново предание за герои.
— Плодородието на почвата — измърмори Умбо, щом започна да си „припомня“ легендата за Ядачите на фиде, също както си бе „припомнил“ преданието за Светеца скитник в светилището в самото начало на тяхното пътуване с Риг. — Те са символ на изобилна реколта, сега си спомних.
— И това сме били ние! — възкликна Самуна. — Колко много от тези легенди тръгват просто от… нас!
— Ако не внимаваме, ще сме в основата на всичките — рече Риг. — Все пак трябваше да разбера дали сме способни да го направим.
— И тримата се върнахме във времето заедно. Нали? — попита Умбо.
— Много ми трептеше пред очите — рече Самуна. — Отначало ту виждах, ту не виждах лодкаря.
— Но когато той ни видя, трептенето вече беше спряло, нали? — попита Умбо.
Самуна кимна.
— Искам да се върна назад във времето, когато Стената още не е съществувала — рече Риг. — И просто да мина оттам. Но ако се намираме едновременно и в настоящето, и в миналото, какво ще стане, ако… влиянието, отблъскването или каквото и да е, от Стената в настоящето… Какво ще стане, ако продължаваме да го усещаме и по време на преминаването?
— Може би ще е по-слабо — предположи Умбо.