— Надявам се — рече Риг. — Но може би и сестра ми ще ни бъде нужна. За да не съществуваме по никое време и на никое място по-дълго от съвсем малка частица от секундата.
— А тя може ли да разпростира своята… дарба и върху други хора? — попита Умбо.
— Трябваше да ме докосва, но да, правили сме го.
— А аз за какво съм ви? — изръмжа Самуна.
Риг тръсна глава.
— Ти не си ни нужен… за да преминем през Стената. Но след като преминем от другата страна, ще ни е нужен твоят опит, а може би и бойните ти способности. Когато татко Кносо открил начин да премине през Стената — упоен до безсъзнание, преплавал с лодка — някакви ужасни водни създания оттатък го извлекли от лодката и го удавили.
— Ох… — изпъшка Самуна. — Аз нямам никакъв опит от битки с водни страшилища убийци.
— Ние няма да минем оттам, откъдето е минал татко Кносо — поясни Риг. — Не знаем какво ще открием. Сестра ми, Умбо и аз сме много умни, важни, могъщи и прочие, но сме и дребнички, слабички и не особено страшни. От друга страна, ти… Погледнеш ли сърдито възрастни мъже, те се разплакват.
Самуна се изхили.
— Умбо, мисля, че ни трябват няколко съобщения от твоето бъдещо аз, за да се докаже, че може да ни смелят от бой.
— Само когато сериозно те превъзхождат числено — отвърна Умбо.
— Което може да се случи тринайсет секунди след като преминем отвъд Стената в другия свят — продължи Самуна.
— Каквото има да става, ще стане — рече Риг. — Но знам едно: ако не отидем там, където никой от този ограден свят не може да ни последва, тогава и моят живот, и животът на майка ми и сестра ми нищичко не струват.
— А майка ти умее ли… нещо? — попита Умбо.
— И да умее, не ми се е доверила.
— Ако не ни хареса съседният свят, винаги можем да се върнем — рече Самуна.
— Ти си служил край Стената — припомни му Риг. — Виждал ли си някога… човек или нещо подобно на човек отвъд нея?
— Лично аз — не, но се разказват истории — отвърна Самуна.
— Страшни ли? — попита Умбо.
— Просто истории — отвърна Самуна. — Но, да, всички те звучат като онези, които хората обичат да измислят. Например… „Приятелят ми видял човек отвъд Стената, който палел огън. После той залял огъня с вода, угасил го напълно, стъпкал пепелта и насочил три пъти пръст към приятеля ми. Все едно го предупреждавал за нещо. На другия ден къщата на приятеля ми изгоря“.
— Вечно се случват с някой приятел — отбеляза Риг.
— С приятел на приятел — уточни Умбо.
— Но като се замислиш за онова, което постигнахме… Което ти постигна…
— И вие участвахте — възрази Умбо.
— Всичко изглежда възможно.
— Дали сред тези истории има и опасни? Хора от други оградени светове, които ядат дечица или нещо такова? — поинтересува се Умбо.
— Не — отвърна Самуна. — Но дори и да ядяха дечица, какво биха направили те? Щяха да дойдат до Стената да ни покажат как правят пикник ли? Стената би им пречила също толкова, колкото пречи и на нас. А тя започва да ни влияе цели мили, преди да я приближим. Прогонва хората. Трябва много да се бориш с нея, за да издрапаш една-две мили към центъра й.
— Ти как разбираш кога ти остава една миля до нея? — попита Риг.
— Въздухът трепти — отвърна Самуна. — Като горещи вълни, само че по-рязко разграничени, и искрят. Трябва известно време да се вглеждаш упорито, но после я виждаш.
— Значи… мисля, че си струва да опитаме — рече Риг. — И имам нужда от всички нас.
— Тежко ми беше с двама ви — призна си Умбо. — Добави и майка ти и сестра ти…
— Да не споменавам и твоя изключително заслужаващ доверие страж — додаде Самуна.
— А после пусни цяла войска подире ни, със стрели, която ругае шумно и гадно — завърши Риг. — Знам. Ще е трудно. И на мен ми беше трудно… Не че имам сили да ви влача с мен, това само ти го вършеше, Умбо… Но чувствах инерцията, мъртвото тегло. По-трудно ми беше да се съсредоточа, да не се отклонявам от дирята, която следвах. А ако същевременно и вървя, вероятно ще е още по-трудно.
— За това дори не се сетих — рече Умбо.
— Но можеш да се упражняваш, нали? Като започнеш сега, докато избягаме.
— Как? Като… хващам случайни непознати и ги връщам назад във времето?
— Защо не? — попита Риг. — Те няма да знаят кой върши това, дори няма да знаят какво става. Ако се опитат да го разкажат на някого, само ще ги заклеймят като луди.
— Прав си — съгласи се Умбо. — Но това никак не е хубаво.