— Тогава не се упражнявай.
— Аз мога да ги връщам само няколко дни или седмици назад, не като нас сега.
— Още фиде?
Продавачката стоеше до тях и чакаше отговор. Умбо не бе забелязал кога е дошла. По израженията на Риг и Самуна си личеше, че и те не я бяха видели. Толкоз за бдителността.
— Не — отказа Самуна.
— Тогава, моля ви, освободете местата за другите ми клиенти.
Умбо стана и видя, че пред вратата се е подредила опашка.
— Извинявайте, не сме забелязали — рече Риг.
— Изглеждахте така, сякаш заговорничите да свалите Съвета от власт — усмихна се момичето.
— Не сме, да знаете! — възкликна Умбо.
— Тя се шегуваше — рече Самуна.
— Може би — прошепна Риг.
Изнизаха се от гостилницата под сърдитите погледи на клиентите, които толкова дълго бяха чакали на опашка.
— Аз трябва да се връщам — рече Риг, щом излязоха на улицата.
— Виж, не знам какво чакаме — заяви Самуна. — Връщай се, вземай сестра си и майка си и да се махаме от Ареса Сесамо, преди да се случи някоя случка или някой да ни погне.
Риг видимо се смути.
— Не мога.
— Защо? — попита Самуна.
— Защото те няма да дойдат сега — обясни Риг. — Не и преди да се появи непосредствена опасност, а не само моите предупреждения.
— Още не ти се доверяват — заключи Самуна.
— Не, мисля, че ми имат доверие — отрече Риг. — Имам предвид, знаят, че не съм предател или нещо подобно. Но не ме смятат за човек, който може… да е начело на нещо.
— Аха, значи още не те уважават — заяви Самуна.
— Единствената причина да те поставим начело беше, че ти си човекът с парите — рече Умбо. — Значи предполагам, че и ние не те уважаваме.
— Хиляди благодарности — рече Риг.
— Казаното от Умбо има смисъл — рече Самуна. — Ние свикнахме да се държим така, сякаш ти си начело на всичко — парите бяха твои, завещанието — на баща ти, и прочие, и затова беше разумно.
— Е, аз съм този, на когото му се налага да избяга от този ограден свят.
— И аз това казвам — рече Самуна. — Ами ако ние с Умбо останем от тази страна и той някак си насочва способностите си към теб от разстояние, докато ти минаваш?
— Можеш ли го толкова отдалече? — попита Риг.
— Никога не съм пробвал от една миля — рече Умбо. — Нито дори от половин.
— Аз не мисля, че съм ви начело или че имам право да решавам вместо вас — заяви Риг. — Надявам се да дойдете, защото сте единствените ми приятели на света и ме е страх от онова отвъд. Татко Кносо е умрял, щом е преминал оттатък.
— Значи искаш и ние да дойдем и да умрем с теб?
— Искам, като мина отвъд, да имам най-добрите шансове за оцеляване. Ако оставя вас двамата тук, а генерал Гражданин, или който и да ме преследва, е по петите ни, мислите ли, че ще ви дадат безплатен пропуск за това, че сте помогнали на кралските особи да избягат?
— Беше само хрумване — оправда се Самуна. — Разбира се, че ще дойдем с теб. Само исках да се уверя, че ти нямаш право да ни нареждаш, заповядваш и дори да очакваш от нас да поемем такъв риск заради теб.
— Знам, че нямам — рече Риг. — Но аз бих поел такъв риск заради вас.
— Така ли? — попита Самуна. — Това никога не е било подлагано на проверка.
Риг може би се разсърди, а може би се натъжи — Умбо не можеше да отгатне по лицето му. Най-сетне той проговори:
— Надявам се, когато дойде времето на тази проверка, ако изобщо дойде, да докажа, че и аз съм ви толкова верен, колкото ми бяхте вие.
— И аз така се надявам — рече Самуна. — Но съм участвал в много битки и боеве и никога не знаеш кой ще остане с теб и кой ще си плюе на петите и ще побегне — не и докато не дойде критичният момент. Ние те последвахме дотук, а не бяхме длъжни. За да се опитаме да ти върнем имуществото. Да ти помогнем да избягаш от плен и да ти спасим живота, ако са замисляли да те убият.
— Замислят.
— Ние сме доказали, че заради теб влизаме и в бърлогата на лъва. Ще ми се да мисля, че и ти би направил същото за нас.
На Умбо този разговор му беше много неприятен.
— Много ясно, че ще го направи — заяви той на Самуна.
— Когато страхът те надвие, тогава няма „много ясно“ — възрази Самуна. — Човек сам не знае какво ще направи, докато не го направи или не, като дойде моментът. Риг, ти изигра ролите си направо страхотно, докато опасността беше предполагаема. Но когато те заплашва меч или копие, когато опасността стане видима, материална и непосредствена, как ще постъпиш?