— Не знам — призна си Риг. — Знам как имам намерение да постъпя, но както каза ти, не мога да докажа това дори и на себе си.
— Добър отговор — рече Самуна. — Щом го разбираш, аз съм склонен да се пробвам.
— Ами ако се бях заклел, че никога, никога няма да те предам?
— И тогава щях да застана до теб, но нямаше да ти вярвам, че и ти би направил същото за мен. Сега мисля, че има шанс, защото не си кръгъл глупак.
— Е, този път вече ме обиди. Баща ми винаги ме е учил да довеждам докрай всяка задача, с която се заема.
Те наближаваха богатските квартали на града, където тълпата се разреждаше и беше по-добре облечена, а понякога минаваха и карети и коне.
— Ние не обичаме да навлизаме по-навътре оттук — обясни Умбо. — Не ни се ще стражата да опознае лицата ни твърде добре.
— Разбирам — рече Риг.
— Ти как се промъкваш? — попита Умбо. — Имаш ли дрехи за смяна?
— И тези стават.
Умбо пак го огледа и осъзна, че дрехите на приятеля му бяха съвсем безлични. Изобщо не биеха на очи и затова Риг не се открояваше сред бедняците и работниците, още повече че ходеше и говореше като хлапе привик. Като Умбо.
Но сега, щом наближиха богатските квартали, Риг вече изглеждаше съвсем различно. По-висок. Държеше се все така непринудено, ала по-овладяно. Бе изпълнен с авторитет и очаквания. Безстрашен. Сякаш точно там му е мястото. И с тази стойка, вирнал леко брадичка, с по-спокойните и сдържани, ала същевременно още по-непринудени движения, облеклото му изглеждаше по-скъпо. Все така ненатрапчиво, все така скромно, но сега се виждаше, че всеки бод е съвършен, че дрехите сякаш са ушити за него по поръчка — а сигурно така си и беше.
Умбо не бе сигурен коя дарба на Риг е по-полезна — следотърсаческата му способност или умението да мине за принадлежащ към онази обществена класа, към която си пожелае.
— Ако успея да ги накарам да тръгнат по-рано, ще дойда при вас, където и да сте — рече той. — Но ако настане лудница, ако се опитат да ни убият или избухне бунт, каквото и да се случи, елате на това място. Там, в онзи малък парк, нагоре, в онази ниша в стената.
— Каква ниша? — попита Умбо.
— Елате и ще ви покажа.
Умбо и Самуна пресякоха улицата заедно с Риг и навлязоха в горичка с дървета, храсти и цветя. Паркът бе заключен между стените на две сгради и там, където те се срещаха, имаше ниша, все едно някой бе възнамерявал да сложи на мястото статуя, но така и не бе го направил.
— Ето тук, горе, виждате ли? — и той се изкатери в нишата. Беше висока точно колкото да го побере.
— Аз няма да се побера там — рече Самуна.
— О, ще се побереш — възрази Риг. — Има повече място, отколкото си мислиш.
— Виждам, че главата ти почти опира до тавана на нишата.
— Точно така — отвърна Риг — но аз раста. Вече не съм много по-нисък от теб.
Умбо вече бе скочил нагоре при Риг. Той го хвана и го задържа да не падне назад.
— Но няма място и за мен, и за още някого — упорстваше Самуна.
— Е, да, точно сега няма — съгласи се Риг.
А после направи нещо със стъпалото си — ритна назад с пета и внезапно Умбо се завъртя наляво и попадна в пълна тъмнина.
— Какво стана?! — възкликна той.
— Това е изходът на един от неизползваните тайни ходове — обясни Риг. — Той не води точно към къщата на Флакомо, а до библиотеката. Но в отводнителната система на библиотеката има три места, откъдето се стига в къщата.
— Върни ме отново на светло.
Нов ритник, и те отново се завъртяха на обратно и излязоха на ослепителната светлина. Самуна ги гледаше сърдито от земята.
— Много хитро! — сопна се той.
— Никой не ни гледаше — рече Риг.
— Или така си мислиш — възрази Самуна.
— Самун, моля те, повярвай ми — аз знам. Знам къде минават всички пресни дири на това място, докъдето се вижда. Аз също не си губих времето, опитвах се да овладявам все повече и повече дарбата си. Никой не наблюдава това място. Проходът не е използван от години. Само ви казвам, че ако се случи нещо непредвидено, ще доведа Парам и майка си и ще ви чакаме тук, в тъмното. Поне няколко часа — ще разбера дали идвате или не, и ако не дойдете, сами ще потърсим начин да напуснем града.
— Значи нашата задача е да измислим как да ви измъкнем оттук и от града — заключи Самуна.
— Не зная каква е вашата задача — рече Риг, — но тя със сигурност не може да е моята, защото след тази екскурзия няма да изляза повече от къщата до мига, в който я напусна завинаги.