Трябваше да се досети, че Бащата е станал неин учител само защото е притежавала някаква интересна дарба.
— Те вече са на вратата.
— Но никой няма да иска да продължи. Докато успея да я поддържам.
— Колко време е това? Минути? Часове?
— Зависи колко воли я нападат и колко са решителни — отвърна тя.
После пусна носа си, отиде при задната врата и заговори през нея на стражата отзад:
— След малко ще отворя входната врата, така че можете да отидете отпред.
— Мислиш ли, че ще ме надхитриш? — обади се мъжки глас от другата страна. — Щом тръгна, ти ще излезеш отзад.
— Както щеш — рече Нокс, а после прошепна на Риг: — Ето така караш хората да надхитрят сами себе си. Ако си мислят, че са разкрили какво си наумил, ще спрат да гадаят.
— Чух те — обади се мъжът от другата страна на вратата. — Тази магия я мога и аз.
— Ние не правехме магия — рече Нокс. — Само си говорехме.
Докато вървяха към входната врата, тя додаде така, че да я чуе само Риг:
— Не излизай през вратата, щом я отворя.
И отвори. Отвън стояха двама яки мъже. Единият беше ковачът, а другият — чифликчия от близък чифлик. Зад тях, но долу, под чердака, стоеше обущарят Тегай, бащата на мъртвия Киокай. По лицето му се стичаха сълзи, а Умбо се бе вкопчил в лакътя му, скрит от грамадата на баща си.
Двамата понечиха да влязат или съдейки по стойката им, да нахлуят, но след като попристъпиха на едно място, все пак останаха отвън.
— Нямаше го тук, когато претърсихте — каза Нокс. — Не знаех, че идва.
— Така казваш — рече чифликчията.
— Откъде да сме сигурни? — попита ковачът.
— От това, че си плащам сметките навреме дори и когато отседналите при мен не са ми платили. — А после се провикна: — Тегай!
— Няма нужда да крещиш — рече тихо обущарят зад гърба им.
Мъжете се дръпнаха малко встрани, за да могат двамата да се гледат.
— Защо обвиняваш това момче, Риг, че е убило сина ти?
— Защото моето момче, Умбо, е видяло как той хвърля Киокай във водопада.
— Не е — отрече Нокс.
— Видях го! — извика Умбо и пристъпи към чердака.
— Не те наричам лъжец — рече Нокс. — Твърдя, че казваш не какво си видял, а до какво заключение си стигнал от видяното.
— Все същото е — обади се ковачът.
— Умбо, ела тук — подкани го Нокс.
Умбо отстъпи назад и пак застана до баща си.
— Няма да го пусна да влезе в тази къща, не и докато онзи детеубиец е вътре! — сопна се обущарят.
— Умбо — заговори Нокс, — ти какво точно видя? Сега недей да лъжеш. Кажи ни точно какво са видели очите ти.
Умбо погледна безумно Риг, после Нокс и накрая баща си.
— Стана това, което казах.
— Разбирам — рече Нокс. — Ти е трябвало да вардиш Киокай, нали? Да го пазиш от опасности. Но той е избягал, нали? Изтичал е напред и когато си стигнал най-горе на Скалния път, той вече е скачал по камъните.
Лицето на Тегай се измени.
— Вярно ли е? — попита той сина си.
— Киокай не ме слушаше, но аз все пак видях каквото видях! — настоя Умбо.
— Точно това и те питам — продължи Нокс. — Докато си се катерил нагоре, си се задъхал. Трябвало е да внимаваш за какво се хващаш и къде стъпваш, за да не паднеш. В някои мигове можеш да мернеш водопада и да виждаш какво става. Но ти не си се спрял да погледнеш, нали?
— Видях как Риг хвърли Киокай във водата.
— Докато още се изкачваше по пътя ли? — подсказа Нокс.
— Да.
— А като стигна горе, какво видя?
— Киокай висеше от ръба на един камък над водопада. А Риг се беше изпънал между два камъка и се опитваше да пляска и да бута ръцете на Киокай! А после Киокай падна.
Щом изрече това, споменът изтръгна от него ридание.
— И какво направи после?
— Върнах се на брега, събрах камъни и започнах да замерям Риг с тях.
— Мислел си, че можеш да отмъстиш за брат си с камъни?
— Риг се мъчеше да се изправи. Реших, че мога да го ударя така, че да изгуби равновесие и да падне.
— И без малко да успееш! — кресна сърдито Риг.
Нокс му направи знак да млъкне.
— Умбо, видял си как брат ти умира от ужасяваща смърт — паднал е от водопада Сташи. От онова, което си мярнал, си решил, че си разбрал какво е станало. Но нека ти кажа какво се е случило всъщност.
— Ти не си била там! — изръмжа чифликчията.
— Нито пък ти, така че си затваряй устата — отвърна му невъзмутимо Нокс. — Риг се е връщал след два месеца траперство. Носел е на гръб всички кожи, които са добили с баща му. Ти видя ли вързопа с кожи?