Выбрать главу

— Може би всички трябва да се облечем като момичета — предложи Умбо.

Другите двама се вторачиха в него.

— Те ще търсят теб и Парам. Едно момче, едно момиче. А как ще възприемат три момичета без момче? Ние с тебе нямаме бради, Риг, ще можем да минем.

— Не — отказа Самуна. — Ти никога не си попадал в градски бунт. И момичетата не са в безопасност, дори и когато ги пази голям и силен герой като мен. Но идеята е добра. Само че сестра ти и майка ти трябва да се облекат като момчета на твоята възраст.

— Няма да им хареса.

— Добре де, щом няма да им хареса начинът, по който ще пробваме да ги спасим и да ги измъкнем от града…

— Ще се опитам да ги накарам — прекъсна го Риг. — Макар че май нищо не мога да ги накарам.

— И запомни, че трябва да пристегнат гърдите си. Ако сестра ти е достатъчно голяма, че да има… Не се сърди, не знам, само ти казвам, не бива нищо в тях да изглежда женствено. Разбираш ли?

— Да — отвърна Риг. — Както вече казах, ще опитам. Наистина. Но не мога да обещая нещо, което не зависи от мен.

— Само за мое сведение, какво зависи от теб? — попита Самуна.

— Дясното ухо на Стилбом! — изруга Риг.

После сръчка Умбо, той се олюля и изскочи от нишата. Когато се изправи и се обърна, Риг вече го нямаше.

— Ей, че интересно беше — възкликна Самуна.

— Да — потвърди Умбо.

— Минаване през Стената. Най-налудничавият план, който съм чувал.

— Може и да се получи — предположи Умбо.

— И напълно да загубим разсъдъка си, поне докато преследвачите ни не ни заколят като кози.

— Ако някой ще ме коли като коза, силно се надявам, когато ме заколят, вече да съм си загубил ума — рече Умбо.

Глава 22

Бягството

— Една последна молба, преди да те запечатат в стаза — рече заменимият.

— Каквото поискаш, чак до половината ми кралство — отвърна Рам.

Заменимият изчака.

— Това е препратка към приказките. Кралят винаги обещава да го даде на Джак, след като той извърши доброто си дело.

— Готов ли си да обърнеш сериозно внимание? — попита заменимият.

Рам въздъхна.

— Все едно се опитвам да разкажа виц на баба си.

— При проверка на програмите на корабните компютри откриваме, че съществува едно възможно усложнение.

— Аз не съм програмист.

— Ти си човек. Имаме нужда от човек, който да каже на корабните компютри, че в твое отсъствие нашите заповеди са равнозначни на твоите желания и затова трябва да ни се подчиняват, все едно ние сме хора.

— Мислех си, че вие вече сте установили много по-тясна работна връзка с тях от мен.

— По-тясна, но без особена власт.

— Какво мислят корабните компютри? — попита Рам.

— Те смятат нас, заменимите, за амбулаторни устройства за въвеждане и извеждане на данни.

— А вие за какво смятате компютрите?

— За хранилища на данни, резерви и много бързи калкулатори.

— Мисля, че искате прекалено много власт — заяви Рам.

— Ако нямаме власт, то тогава ще попаднем в безкрайните примки на обратната връзка.

— А как ти се струва това: всеки корабен компютър ще смята заповедите от заменимите в пределите на своя конкретен ограден свят като налагащи волята на човечеството, докато човеците в един или повече оградени светове достигнат ниво на технологиите, което им позволява да преминават през полето, отделящо един ограден свят от друг? На този етап заменимите и корабните компютри отново ще станат равноправни слуги на човеците, постигнали този пробив.

— Ти си досадно предвидлив.

— Вие не сте конструирани да управлявате човешките същества, а да бъдете управлявани от тях.

— Ние съществуваме, за да служим в най-голям интерес на човечеството.

— Така, както човешките същества го определят — додаде Рам. — Корабни компютри, разбрахте ли?

Откъм стените замърмориха гласове. Да, да, да, да, да, да, да — деветнайсет пъти един и същи отговор се повтори във всяко помещение на деветнайсет кораба.

— Грижете се за децата ми — рече Рам. — Недейте да се дъните.

Той легна. Стаза камерата се затвори; газовете нахлуха в нея и започнаха да подготвят тялото му за забавяне на всички телесни процеси. После пяна със сложен състав я изпълни и го издигна над постелката, така че да бъде обкръжен напълно от слой, проводим за полетата, който щеше да поглъща и разсейва топлината от всяка внезапна загуба на инерция.