— А кого другиго?
На вратата се почука тихо. Нападателите се бяха събрали в коридора точно пред стаята.
— Влезте — каза майката. — Няма нужда от чукане, за да влезете в тази стая.
Вратата се отвори и влязоха шестима мъже. Бяха яки мъже, войници, но облечени в дрехи на обикновени работници. Вместо оръжия държаха дебели железни лостове, на дължина почти един човешки бой. Те незабавно се наредиха покрай стената с вратата, вдигнали лостовете под противоположни ъгли така, че всеки два от тях се кръстосваха под формата на буквата Х. После бавно започнаха да ги движат — явно по образец, разработен така, че да създава постоянно движеща се бариера. Желязна стена.
— Какво правят те, майко? — попита Риг, но вече беше разбрал.
— Престани да се криеш, Парам — рече майката. — Не се оставяй желязото да те нарани, когато минава през теб.
— Ти си им казала — рече той. — Как да навредят на Парам. Как да я принудят да стане видима.
— Ти си изумителен младеж — рече майка му. — Виждаш единствено опасността за Парам, но не и че самият ти си застрашен.
— Виждам едно чудовище — отвърна Риг. — Защо би причинила това на собствената си дъщеря? Аз съм този, който ти е в тежест. Аз съм мъжката рожба, която Аптика Сесамин е наредила да се убие.
— Риг, мили ми сине, глупаво мое сладурче, дори и сега ли не прозираш истината?
— Безсмислено е да искаш да убият и двама ни.
— Много отдавна племето Сесамото ловувало в равнините, където ловували и лъвовете. Уважавали сме се взаимно. Ние сме познавали техните нрави, те — нашите. И ние сме научили закона на лъва.
Бащата бе учил Риг за всички животни или поне така си мислеше той. Те не бяха залагали капани в западните равнини, а само в планинските гори. Но все пак Риг знаеше за лъвовете. Как новият алфа-мъжкар, след като убие стария, завладява женските му. Но ако някоя от тях има лъвчета, ги убива.
— Генерал Гражданин иска да убиеш и двама ни?
— Аз все още съм в детеродна възраст, скъпо мое момче — отвърна майка му. — Той иска собствените му деца да наследят трона, без усложнения.
Такова нещо не беше и хрумвало на Риг. Да, самият генерал Гражданин бе му казал за различните групировки в града, за и против оставянето на мъжките наследници живи, за избиването на цялото кралско семейство или за поддържане на статуквото. Ала, разбира се, изобщо не бе споменал една друга възможност — някой да покори кралицата, да се ожени за нея и да убие нейните наследници, за да основе династия.
Риг вече бе отстъпил много назад и се намираше близо до отсрещния ъгъл, откъдето обикновено наблюдаваше шпионинът. Но сега вече виждаше защо той не помръдва — от стената, точно там, където трябваше да е сърцето му, стърчеше дръжка на меч, забит направо в паянтовата повърхност. А дирята, която водеше до меча и обратно, беше на майка му.
— Със собствените си ръце — рече тя.
Беше забелязала накъде гледа той.
— Никакви сведения за случилото се тук днес не трябва да стигат до обществото.
— Аз мислех, че тези шпиони обслужват генерал Гражданин.
— Тези шпиони обслужваха Съвета — обясни майка му. — Генерал Гражданин ръководеше тяхната служба в Съвета. Нали не си си въобразявал наистина, че можеш да овладееш кралската политика за няколко кратки месеца обикаляне из библиотеката и игри със сестра си?
— Мислиш ли, че генерал Гражданин ще запази живота ти, след като му родиш наследник?
— Не бъди отчаян и жалък, скъпи ми сине. Той ме обича предано, както и Флакомо преди него. По-силен и по-умен е от Флакомо, но точно затова си струва да го направя консорт, а не обикновен инструмент.
— А Парам и аз… Ние сме нищо?
— Вие бяхте единственото важно нещо в живота ми, докато положението не се промени. Моя първа отговорност е да опазя кралския род и да управлявам създаденото от нас кралство — от Стена до Стена, ние сме предопределени да управляваме този свят. Ти би ли могъл? Та ти дори не искаше, с твоя скептицизъм и кралски привилегии. А Парам? Слабачка — ако я бях омъжила за някого, щеше просто да е вярна на съпруга си и не бих могла да имам власт над нея. Не, никой от вас не е годен да поддържа каузата на кралството. Но генерал Гражданин е от най-висш благороднически произход. Той е закърмен с политика. Той разбира как да завоюва властта и как да я запази и не се бои да предприема дръзки и опасни действия. Той е всичко онова, което милият Кносо не беше.
— Ти обичаш ли някого изобщо?
— Аз обичам всички — отвърна майка му. — Обичам цялото кралство, но никого не обичам толкова много, че да не мога да го жертвам, за да постигна по-висша цел. Така трябва да живее една кралица, скъпи мой. Толкова много се привързах към теб — бях трогната от твоята вярност, от това, че ми каза за шпионите, за които знам, откакто живея тук. Ако можех аз да те възпитам, от тебе щеше да излезе нещо. Но съдбата, под формата на онзи чудовищен Скиталец, както го наричаха, те отне от мен. Ти си такъв, какъвто си, и затова без никакво съмнение ще умреш след малко в тази стая.