Поне така се получаваше, когато някой се върнеше в миналото да се предупреди сам. Може би ако постъпеше като Риг и предупредеше някого другиго, той — предупреждаващият — изобщо нямаше да се промени. Може би той щеше да продължи към новата среща.
А може би не.
— Направо да се побъркаш, нали? — рече Парам.
— Имам не глава, а гъба на раменете си — оплака се Риг.
— Направи каквото трябва и ще разберем как действа.
Те излязоха от тайния тунел през скрита врата на външната стена на една банка. Всъщност крайната площадка имаше три изхода — един вътре в сградата на банката, един в съкровищницата и последния — на улицата. Но Риг нито искаше да краде пари, нито имаше някаква работа в банката.
Уличният изход се намираше в една ниша и никой не ги видя как излизат.
Светлината бе ослепителна, макар и в небето да се виеше дим. От дима на Риг му залютя на очите. Видя, че и на Парам й потекоха сълзи.
— Градът гори — рече тя. — От време на време се случва, но пожарната изпреварва огъня, руши сградите и ги полива с вода, изпомпвана от Сташик. Това всички го знаят и е едно от главните неща, които сдържат хората да се бунтуват и да палят. А загасянето на пожарите е най-сигурният начин за потушаване на бунт. Попречи ли някой на пожарната, тълпата ще го разкъса. Залогът са собствените им домове. Където отиде пожарната, с бунта е свършено.
Имаше смисъл, но това породи ново безпокойство у Риг. Ами ако изпратеше Самуна и Умбо да го чакат на ново място, но то е в някой квартал, който ще изгори? Нямаше значение, че сега не гори. В промененото бъдеще можеше и да гори.
„Ако гори, ще импровизираме. Първо трябва да открия техните дири“. За щастие те очевидно бяха опитвали да правят нещо в тази банка. Той лесно откри откъде се бяха върнали в хана и оттам, без изобщо да излиза от нишата, намери и най-пресните им дири, същите, които водеха към мястото на провалилата се среща. Тъкмо тези следи трябваше да пресече.
— Хайде — подкани той Парам.
Виждаше, че тя още е изтощена — един час сън не бе успял да освежи уморените й крака след толкова много ходене, а сега той искаше от нея да продължи да върви.
За щастие бунтовете се разгаряха на други места. Те чуваха крясъците на тълпите, понякога само през една улица, но така и не ги видяха, а повечето хора се придвижваха бързо и потайно като самите тях. Никой не искаше да попадне в боя — при нападение над тълпата войниците нямаше да внимават много-много и да мушкат, пребиват и нарязват на панделки само бунтовници.
След петнайсет минути те засякоха дирята поне на шест преки от парка. Риг виждаше, че по времето, когато са минали, Умбо и Самуна са се старали да вървят по края. Значи бунтът вече бе избухнал, или може би просто хората бягаха, защото знаеха, че ще избухне. Те бяха вървели по края и сега Риг намери скривалище зад една преобърната каруца. Нямаше нужда дирята да е пред очите му — щеше да усети въздействието на Умбо и да излезе на място, където дирята беше не само осезаема за вътрешните му сетива, но и видима за очите му.
Парам благодарно се отпусна на земята.
— Ще те изчакам тук.
— И двамата ще изчакаме — рече Риг. — Защото не знам кога Умбо ще се опита да се свърже с мен и отново да ме ускори.
— Събуди ме, когато си готов — и тя отново мигом заспа.
Нейното изтощение след не чак толкова много вървене пеш безпокоеше Риг. Ами ако шпионите на Гражданин, малцината в този град, които знаеха как изглеждат той и Парам, ги забележеха и се наложеше да бягат? Сестра му още притежаваше своята дарба, но сега, когато майка им беше казала на преследвачите колко бавно се движи тя и как могат да й навредят, докато е невидима, това нямаше да я спаси.
„Де да можех да я скрия така, както се криеше в тайните ходове в къщата на Флакомо, без да й се налага да е невидима, да влезе в онзи невъзможен разрез на времето, който караше светът да препуска около нея, докато самата тя пълзи!“ Наближаваше пладне. На Риг също започваше да му се приспива — беше се научил да спи следобед три часа, за да може да се буди само пет часа след като заспи вечер, и да има на разположение голяма част от нощта, за да работи. Но през годините, прекарани в гората с Бащата, се бе научил и да се бори със съня, когато е нужно. И сега успя да го пребори, но не много успешно, защото на два пъти се улови, че се събужда. Невъзможно, защото със сигурност не беше заспивал. Ала трябваше да е заспал. За секунда, за минута или за час? Дали Умбо се бе опитал отново да го премести във времето и не беше успял, защото Риг е спал?