— Трябваше да изглеждаме като привици. Та ние сме привици — отвърна му Самуна.
— Няма как да докараме и нея в такъв вид, че да не се откроява сред вас — продължи стражът. — Или трябва да ви облечем в ливреи, за да изглеждате като нейни слуги, или ще се облечете като хора, които биха могли да пътуват с нея.
Риг оглеждаше внимателно другите и разчиташе езика на тялото им.
— Слушайте — нареди им той. — Оливенко не поема командването, само ни обяснява неща, които никой друг сред нас няма откъде да знае.
— Кой е казал, че аз съм поел командването? — наежи се Оливенко.
— Никой — отвърна Риг. — Всички допринасяме кой с каквото знае и вършим онова, което умеем. Оливенко познава този град така, както никой от нас не го познава, а най-малко сестра ми.
— Имаме ли достатъчно пари? — попита Оливенко. — Защото аз нямам дори колкото за обувки за еднокрак.
— Ние имаме достатъчно — успокои го Самуна.
Парам седеше до Риг, свела скромно очи. Такава беше стратегията й за оцеляване в дома на Флакомо и на Риг му хрумна, че това продължаваше да бъде най-сполучливата й маска. Никой не знаеше как точно изглежда принцесата — тя много, много отдавна не се бе появявала пред хора. А никой не би очаквал от кралска особа да се държи толкова… смирено.
Бащата бе научил Риг да се държи така, както е нужно. Той умееше да привлича погледи, да налага присъствието си на другите така, че да не могат да откъснат очи от него. Умееше и да изчезва, да става незабележим дори когато освен него в стаята имаше само още един човек. „Хората се държат с теб така, както ти очакваш да се държат“ — казваше Бащата. Риг се оплакваше, че те работят само с животни и това надали има някакво значение. Сега можеше само да се пита дали Бащата не е знаел всичко и не е предвидил всичко.
— Можем да използваме карта — предложи той.
— Аз знам как се стига до Стената — обади се Самуна.
— И без това не е трудно — додаде Оливенко. — Накъдето и да тръгнеш, накрая все до нея стигаш.
— Но скоро ще започнат да ни преследват — припомни Самуна. — Ние напускаме града днес, но след като разберат, че ни няма, за колко време войниците на генерал Гражданин ще ни заловят на пътя? Дамата не ми изглежда готова за дълго преследване.
— На мен ми трябва място, където земното равнище не се е променяло от единайсет хиляди години насам.
— Я, съществуват ли карти с подобни сведения? — попита Самуна.
— Трябва ми каменисто място без река, достатъчно равна земя, трева, но без дървета, ако намерим такова. Колкото се може по-малко дървета.
— Сещам се за няколко места, които може да подхождат — рече Самуна.
— Кое е най-близкото? — попита Риг.
— На изток е. Има и едно доста на юг оттук.
— Вие с Умбо помните ли как минаваха границите на онзи глобус в Кулата на О? — попита Риг Самуна. — Не искаме да попаднем в същия ограден свят, в който са убили татко Кносо.
Самуна се спря и затвори очи.
— Намира се доста на юг от границата със съседния ограден свят. Няма да е същият.
— Добре — прие Риг. — Хората там не са… добри.
— Светците да ни пазят да не попаднем на място, където хората не са добри! — възкликна Умбо. — Трябват ни поне толкова добри, че да не ни убият веднага.
Вече отново вървяха и скоро стигнаха дюкяна, който търсеше Оливенко.
— Не че някога съм купувал нещо оттук — рече той. — Но дрехите са хубави, макар и да не са шити за някого по поръчка. Нямаме време за шивачи.
Дюкянджията ги огледа от горе до долу, като си отбеляза разликата между Самуна и Умбо, от една страна, и Риг и Парам, от друга.
— Не искаме да бием на очи, докато пътуваме — обясни Риг. — Тези двамата, мисля, стигнаха до крайност — посочи той Умбо и Самуна.
— А вие дори не сте се опитали още — отвърна дюкянджията.
— Не щем да изглеждаме толкова бедни, та ханджиите да ни нямат вяра, че ще им платим, нито пък толкова богати, за да изкушаваме крадците.
Дюкянджията се изкиска шумно.
— С двама войници като тези, доста храбра банда ще трябва да е, та да ви нападне.
— Ние няма да изглеждаме като войници — поясни Оливенко.
Дюкянджията отново изгледа него и Самуна от горе до долу.
— Желая ви успех в това. Но нямам вълшебни дрехи, с които ще изглеждате крехки и изтънчени.
— А такива, с които ще изглеждам висок? — попита Умбо.