— Ей това мога да го уредя… ако нямате нищо против да ходите на много високи обувки.
Отне им един час, но се облякоха с удобни дрехи, които им стояха доста добре. Пак изглеждаха заможни, но не и много богати. Семейство на търговец може би.
— А кои сме и какви сме? — попита Оливенко, когато отново тръгнаха по улицата. — Аз съм твърде млад, за да мина за нечий баща. А вие, господине, честно казано, сте твърде стар.
— Досега успяваше да мине — отвърна Самуна.
— Самуна е баща на Парам и мой също — обясни Риг. — А Умбо е братовчед ви от горното течение на реката, изпратен в Ареса Сесамо да се учи под вашия надзор.
— А, да, на това всички ще се хванат — измрънка Умбо.
— Не съм казал, че действително си получил образование — ухили се Риг, но усмивката му не помогна. Умбо беше малко кисел, а Парам още повече се стесняваше. Може би в новите дрехи не се чувстваха удобно. А може би се страхуваха от онова, което предстоеше.
— Вижте, знам какво искам от всички вас — продължи Риг. — Само двама от нас са заплашени от сериозна опасност. Но не можем да отидем на безопасно място… ако то наистина е такова… без останалите. Особено без тебе, Умбо.
— Че аз оплаквам ли се?
— Мислех си, че вероятно би предпочел…
— Стига си се извинявал за това, че си жив — сряза го Умбо. — Ти не познаваш ли приятелите си? Не знаеш ли какво е дружбата?
— Не ми изглеждаше много радостен.
— Не съм радостен — рече Умбо. — Не познавам този тип, но знам, че той работи в градската стража, а ние му поверяваме живота си.
— Той закъсня за дежурство и утре вече ще е дезертьор — напомни му Риг.
— Освен ако в момента не изпълнява задача — опъна се Умбо.
— Вие дойдохте при мен — напомни му студено Оливенко.
— Моят баща му е имал доверие… Моят истински баща.
— И виж докъде го е докарало това — тросна се Умбо. — По-мъртъв може ли да е?
Риг наблюдаваше как Оливенко се мъчи да се успокои. Реши да не се намесва, а да го остави да се справи сам.
— Ти не ме познаваш — рече стражът, — но аз обичах баща му и скърбих за него повече от всички, когато той умря.
— Не повече от мен — обади се тихо Парам.
— Но теб никой не те е видял да скърбиш — продължи Оливенко. — Затова как бих могъл да знам? Мога да кажа само, че с времето вие ще опознаете мен и аз вас — също. Сега ви вярвам, защото Риг ви вярва. Залагам живота си и кариерата си, цялото си бъдеще на вас. И Риг ви моли да направите същия залог за мен. Досега имал ли е лоши преценки?
— Да, имал съм — обади се Риг. — Доверих се на майка си.
— Не, не си — намеси се Парам.
— Е, не съм, никога не й се доверих напълно. Но ми се искаше да повярвам в нея.
— И с този Оливенко ли е същото? — попита Самуна. — Искаш ли да вярваш в него?
— Не — отвърна Риг. — Не ми беше и хрумвало, че някой от стражите ми може да бъде… човек, някой, с когото бих могъл да разговарям. Но за времето, което прекарах в библиотеката, той стана мой приятел. Никога не се е опитвал да ми се подмазва.
— Това значи само, че много го бива в подмазването — заяви Умбо.
— Прекалено млад си, за да бъдеш циничен — скастри го Самуна.
— Когато минем отвъд стената, вие всички ще сте ми нужни — рече Риг. — И всички ще сме си нужни взаимно. Но не виждам изгледи за успех, ако сте неспособни да работите заедно.
Те се спогледаха, сведоха очи, пак се спогледаха.
— Да излизаме от града — подкани ги Парам. — Ще имаме достатъчно време да се разберем помежду си по пътя.
Наеха градска каляска до покрайнините, където платиха на кочияша, а после купиха хубава карета и четири коня.
— Тая кесия не е бездънна — измърмори Самуна, но Риг видя, че остават още много пари.
Купиха и припаси — храна, палатки, мехове с вода, сечива, няколко оръжия, нищо необичайно за пътници, тръгнали за дивата пустош. Единият от търговците ги предупреди, че ако ще ходят на място, където пътищата не са поддържани от властта, по-добре е да носят със себе си резервни колела и оси.
— И пети кон, завързан отзад — посъветва ги той. — Там, където няма хубави пътища, дори и най-добре изработената карета не ще да издържи вечно, а по някое време може да ви се наложи да слезете от нея. Тогава ще ви трябват пет коня.
— А след това ще се опитате да ни продадете и седла.
— Вашите задници и бедра ще яздят — ухили се грубиянски мъжът. — Седла няма да ви трябват толкова, колкото стремена, ако конят реши да препусне в тръс, любимия ход на добър впрегатен кон.