— Единствено ние ви пазим от унищожение — продължи тя. Но тогава се разнесе женски глас, макар че Умбо не можеше да види жената, както не виждаше и генерал Гражданин. По звученето му се стори, че тези двамата още бяха на коне.
— Парам, мила моя — рече кралица Агия, — нека те посрещнем отново в семейството.
— Казва жената, донесла тези железни лостове, за да ме убият с тях.
— Само ако изчезнеш и се опиташ да избягаш, сладката ми. Остани с нас и никой няма да ти навреди.
— Всичко, което казвате, господарке моя и кралице, е лъжа — отвърна Парам, не гневно, но все така властно.
— Както и всичко, което казваш ти — отвърна кралицата. — Ти не можеш да изкривяваш Стената, да я удържаш и да я отприщваш. Тук ти нямаш власт.
— Познавам това момче — обади се генерал Гражданин и конят му бавно излезе пред очите на Умбо. Ситнеше нервно по краищата на Стената и внимателно подбираше къде да стъпи. — Веднъж ти скочи от една гемия, доколкото си спомням.
Умбо се почувства длъжен да отговори, но пръстите на Парам се притиснаха в гърдите му и той си замълча, само прецени колко още разстояние оставаше да изминат Риг и останалите.
— Те няма и да ни пипнат — прошепна Парам. — Тук те нямат власт.
— Вие ни трябвате, или и двамата, или никой от вас — рече генерал Гражданин. — Ако не върнеш сина на кралицата от Стената, то и Парам няма да ни е нужна.
Парам се засмя. Смехът й, топъл и гърлен, изпълни ушите на Умбо и той усети с гърба си трептенията му там, където телата им се допираха.
— Гражданин, ти виждаш чудо — как някой минава през Стената, и единственото, което ти хрумва, е да го върнеш обратно? — възкликна тя. — За теб значение имат единствено дребните ти стремежи и желания? Ти си твърде малък човек, за да обитаваш Шатрата на Светлината. Ако наистина си достоен за крал в Шатрата, то навлез сам в Стената и го върни обратно. Само кралят в Шатрата може да мине през Стената и това никога няма да си ти. На теб ти липсва смелост да опиташ и сила, за да успееш. Моят брат е крал по кръв, по право и по сила. Стената го приема. Той има власт над нея. Ти нямаш власт над нищо на света освен над неколцина страхливи мъже.
Тя говореше бавно и обмислено, ала не крещеше, по-скоро декламираше напевно, изговаряше думите като мелодия. Умбо виждаше, че всички войници я чуват и започват да се изнервят също като конете — пристъпваха от крак на крак и крачеха ту насам, ту натам, напред-назад.
Още малко — на Риг вече му оставаше само около една осма от милята до края. Защо просто не се съсредоточеше върху своята крайна цел и не побегнеше? Вместо това той постоянно се оглеждаше през рамо, сякаш следеше Гражданин и кралицата. „Нищо не можете да направите за нас, освен да стигнете оттатък — искаше да му изкрещи Умбо. — Затова побързай, тичай, не откъсвай очи от целта!“
— Мисля, че трябва да убиете момчето — рече кралицата. — То прави нещо. Мисля, че прави преминаването на Риг през Стената възможно.
— Поклон — отвърна генерал Гражданин.
— Няма да навредите на това момче — заяви Парам. — Той е под моята закрила.
— Не мисля, че тя може да ги направи невидими, докато Риг не премине благополучно от другата страна — предположи кралицата. — Той притежава цялата власт, той е магьосникът.
— Целете се в момчето, но не навреждайте на Парам Сисаминка — нареди Гражданин.
Далече-далече Риг вдигна ръка във въздуха, сви и разпусна юмрук. Това беше сигнал за Умбо да ги върне в настоящето, но той очевидно грешеше — те още не бяха преминали оттатък.
— Още две минути — измърмори Умбо.
— Убийте го сега! — кресна кралицата. — Какво още чакате?
Риг отново сви и разпусна юмрук, по-настоятелно, и на Умбо му хрумна, че той може би не мисли само за Умбовата безопасност, а му предлага те да притичат до края на Стената в настоящето, та да могат двамата с Парам да изчезнат. Може би си имаше и собствени причини да иска да се върне веднага в настоящето там, във времето, в което се придвижваше. Зад него Парам се изправи.
— Чакайте! — извика тя. — Ние ще слезем при вас! Стани, приятелю.
Ръцете й подхванаха Умбо под мишниците и му помогнаха да се изправи. С периферното си зрение той виждаше десетина лъка, прицелени в него, които леко се надигнаха, щом стана.
Риг беше очевидно настоятелен. „Върни ни в сегашното“ — даваше знак ръката му.