— Значи за теб разкритието каква е всъщност е било истински удар. Докато живеех с баща ми, аз бях наясно какъв е. Никога нищо не ме учудваше. Кое е по-лошото?
— Мисля, че на теб ти е било по-тежко. Да живееш така и да мислиш, че друго няма. Когато майка ми разкри истинските си намерения в дома на Флакомо, да, това за мен беше удар, но щом напълно осъзнах какво съм загубила, страхът изчезна. Първоначално изобщо не го почувствах. Тази Стена е ужасна. Който я е издигнал, е бил с черна душа.
— Не знам.
Умбо се изправи и помогна да стане.
— Тези, които са създали Стената, не са искали от нас да преминаваме през нея. Единствената им цел е била да ни попречат да преминем, не да ни измъчват.
Парам се обърна и се огледа назад, откъдето бяха дошли.
— Значи сега трябва да се изчакаме да пристигнем.
Тя потръпна.
— Езикът е бил измислен с оглед на това, че времето тече само в една посока. Всичко, което казваме, няма смисъл.
— Ето каква трудност възниква за нас, докато чакаме — рече Умбо. — Всички припаси са у тях, защото винаги сме предполагали, че те ще ни изчакат.
— Виждаш ли някъде вода? — попита Парам. — Жадна съм.
Умбо се отдалечи от Стената към края на възвишението с мисълта, че от другата страна може да има вода. Ала нямаше.
— Там няма нищо — рече той, обърна се и й подвикна: — Боя се, че няма вода. Да тръгнем да търсим ли, или да чакаме тук?
— Знаеш ли колко дни остават, докато ние… те… ние от миналото пристигнем?
Умбо вдигна рамене.
— Не бях в положението да изчисля с точност нашето пътешествие назад във времето.
— Говориш като Риг — изкиска се тя.
— Помпозността е заразна.
— Това ли било? Превземки? Но Риг говореше по този начин само пред възрастни, които също се изразяваха така превзето — отбеляза Парам.
— А, знам — отвърна Умбо. — У дома никога не е говорил така. Когато го чух за пръв път да говори като… като…
— Като кралска особа — подсказа му тя.
— Аз щях да кажа „като тъпак“, но да, точно така — ухили се Умбо. — За пръв път го чух да говори така, когато се опитваше да шашне оня банкер в О, господин Бъчваря. Все едно е станало преди седем години!
— Но преди седем години ти си бил на колко… На четири?
— Според теб на колко години съм? — попита обидено Умбо. — Не съм на единайсет, на четиринайсет съм!
— Вярно ли?
— Дребен съм за възрастта си — извърна се Умбо засрамен. — Дано пубертетът скоро ме изтряска и с двата си юмрука.
— Аз не те критикувах — обясни Парам. — Само те мислех за по-малък. Всъщност не много по-малък от мен. С две-три години, като Риг.
— Виж какво мисля аз — смени темата Умбо. — Щом и без това ще трябва да ги изчакаме, защо да не се скрием зад това дърво, където те няма да ни виждат, и ти не забавиш времето ни, за да проследим всичко, и като стигнат дотук, да се върнем към нормалната скорост? Така всичко ще приключи, преди да сме огладнели и ожаднели.
— Значи ще седим тук и ще ги наблюдаваме как ще преминат.
— Само че този път ще е по-бързо, благодарение на теб.
— И няма да им помагаме с нищо.
— Те успяха — напомни й Умбо.
— Нима? Аз не видях Риг да преминава оттатък.
— Те се върнаха да му помогнат.
— Но извели ли са го? Всичко пред очите ми хвърчеше! Ние падахме, аз гледах надолу и виждах своята смърт. Когато успях пак да погледна нататък, ти вече ни беше върнал назад във времето и там ги нямаше.
— Мисля, че нямах избор — рече Умбо. — Налагаше се да ни върна.
— Разбира се! О, я се погледни, изведнъж настъпи краят на света!
— То това си е краят на света — заяви Умбо. — Нашият свят е оттатък Стената. Тук не познаваме никого. За този ограден свят не знаем нищо. А виж само какво преживяхме, за да стигнем тук. Не ти ли се иска да беше по-иначе?
— Аз не познавам никого и в онзи свят — отвърна Парам. — Мислех, че познавам майка си, но грешах. А ти, Умбо… ти изоставил ли си някого там?
— Майка ми.
— Ти си я изоставил преди година. И братята и сестрите си, освен загиналото момче, което е изоставило теб.
— Приятелите ми.
— Имаш ли по-добри приятели от Риг и Самуна?
— Не.
— А те ще дойдат тук, при нас. Само че Риг вероятно ще остане прекалено дълго там вътре. Може да полудее. Може би, когато другите се върнат да го измъкнат, също ще полудеят.