А щом заменимите бяха програмирани да излязат от употреба едва след като научат човешките същества да разчитат сами на себе си, значи това нямаше как да се случи по-рано.
— Хайде, приятелю — подкани той заменимия. — Да събудим хората.
Мъжът, който приличаше на Бащата, седеше със скръстени крака на земята, а срещу него бяха седнали Риг и Умбо. Парам беше до Умбо, а Самуна и Оливенко — от другата страна на Риг. Също като в училище във Водопаден брод.
— Досега не съм му разбрал и дума — оплака се Умбо.
— Никога досега не съм чувал този език — заяви Риг.
— Според мен той не е Баща ти.
— И да е, напълно ме е забравил. Ти да забеляза някакви признаци, че ме е разпознал?
Мъжът, който приличаше на Бащата, вдигна ръка с разтворена длан, за да ги накара да млъкнат. После посочи Стената и произнесе нещо, което звучеше така:
— Очто-жек-го-боишта-джонг-нк.
По въпросителното му изражение Риг се досети какъв е въпросът: „През Стената ли минахте?“. Затова кимна, после посочи себе си и спътниците си поред, с жест посочи, че са били отвъд Стената, а после с два пръста показа, че са извървели пътя оттам до сегашното си място. И обясни с думи:
— Ние бяхме от другата страна на Стената, преминахме през нея и дойдохме тук.
Мъжът, който приличаше на Бащата, кимна и замижа.
Няколко мига по-късно отвори очи.
— Това ли е вашият език? — попита той.
— Да — отвърна Риг и по въздишките на другите разбра, че и те почувстваха огромно облекчение. Вече беше възможно да разговарят с човека.
— Значи сте преминали през Стената — продължи мъжът, който приличаше на Баща му.
— И ти също — рече той.
— Аз не съм — отрече мъжът.
Риг посочи себе си, Парам и Умбо и каза:
— Ние те познавахме там. Забравил ли си ни?
Мъжът, който приличаше на Баща му, тръсна глава.
— Аз не съм преминавал през Стената, откакто тя бе създадена преди единайсет хиляди години. Вие несъмнено ме бъркате с някой от вашите местни заменими.
Риг се спогледа с останалите.
— Заменими ли?
— Вашите местни заменими не са ли ви разкрили своята истинска природа?
— Мисля, че не, май — отвърна Риг.
— Със самостоятелни усилия ли преминахте през Стената?
— Да — потвърди Риг. Беше твърде сложно за подробни обяснения.
— Не виждам машини — изтъкна заменимият. — Забелязвам, че Стената все още си е на мястото, значи не сте я изключили.
Спогледаха се отново.
— Тя може ли да се… изключва? — попита Умбо.
— Минали сте през Стената, без да я изключвате — повтори заменимият. — И без машини. И без да познавате истинската й природа.
— Ти какво искаше да кажеш с това, че „местните заменими“ не са ни разкрили „истинската си природа“? — изръмжа Самуна.
— Всичко зависи от това как сте преминали през Стената — отвърна заменимият.
— Всичко зависи от твоя отговор на въпроса ми — поправи го Самуна.
— Ще отговоря на въпроса на първия човек, овладял Стената и преминал през нея.
— Направихме го заедно — обясни Риг. — Ние с Умбо съчетахме способностите си, за да мога да се върна във време, когато Стената не е съществувала, и да преведа със себе си през нея тези двама мъже. Но накрая те изведоха мен.
— Ами тези двамата? — заменимият посочи Парам и Умбо.
— Не съм сигурен как точно са го направили — отвърна Риг. — Мислех, че докато стигнат тук, ще минат няколко дни или дори седмици, а всъщност те явно са ни изпреварили, въпреки че тръгнаха след нас.
— След като Парам ни направи невидими, аз се върнах около две седмици назад във времето и преминахме спокойно през Стената.
— А как преминахте през нея? — поинтересува се заменимият.
Умбо погледна безпомощно Парам, а тя на свой ред погледна Риг.
— Тя умее едно нещо, което нарича „забавяне на времето“ — обясни брат й. — Тя сякаш съществува само в отделни миниатюрни частици от секундата, а между частиците има празно пространство. Затова придвижването през пространството й отнема извънредно много време, защото постоянно прескача малки времеви интервали.
Заменимият мълчеше.
— Както и да е — когато сестра ми прави това, въздействието на Стената намалява значително и затова тя е успяла да преведе себе си и Умбо през нея. Очевидно са тръгнали преди около две седмици и… какво, тук ли ни изчакахте?