— Няколко дни — отвърна Умбо.
— Това ми изглежда необяснимо — обади се заменимият. — Аз дойдох тук преди няколко дни, когато получих предупреждението, че хора са проникнали в Стената, но вас ви нямаше.
— Тук бяхме — възрази Умбо.
— Видяхме те — додаде Парам.
— Не чу ли Умбо да казва, че Парам ги е направила невидими? — намеси се Риг. — Когато се придвижва напред във времето, тя не отразява достатъчно светлина в никоя частица от секундата, в която съществува, и това не позволява на човешкото око да я забележи.
— Ние нямахме храна и вода и затова прескочихме дните, докато пристигнете вие — обясни Умбо. — За нас това бяха, по грубо предположение, петнайсетина минути.
— Значи сте жадни? — попита Оливенко.
— Малко — призна си Парам, — но можем да почакаме още.
Риг погледна през Стената. Там, на повече от миля, войниците на майка му и Гражданин продължаваха да размахват железните лостове.
— Значи вие двамата в момента вече не сте там? — попита той.
— А, там сме — отвърна Умбо. — В момента скачаме от скалата. Бяхме стигнали горе-долу до средата, когато ни върнах две седмици по-назад. Значи ще е вдругиден, мисля.
— По̀ вдругиден — поправи го Парам. — Майка ни явно не би им позволила да се откажат и да си тръгнат, а аз вече не издържах да забавям времето, така че Умбо ни спаси живота.
— Но тя преди това спаси моя, като ни накара да изчезнем! А ти спаси и двама ни, като ми даде знак да ви върна в настоящето. Много щедро от твоя страна. Дано не е било прекалено ужасно да изминете последната част от пътя без никаква помощ.
Оливенко потръпна.
— По-страшно нещо няма!
— Преминали сте през част от Стената без никаква помощ?
— Последните петдесетина крачки — уточни Оливенко.
— А после се върнаха да изведат мен — додаде Риг. — Аз паднах и се предадох и те ме изнесоха.
— След като сте минали през Стената, сте се върнали в нея, за да изведете това момче? — попита заменимият.
Оливенко и Самуна му отвърнаха едновременно:
— Ние сме войници! — заяви Самуна.
— Той е наш приятел! — обясни Оливенко.
После се спогледаха и казаха в един глас:
— Каквото каза той!
И избухнаха в смях.
— Тогава вие и петимата сте твърде забележителни човешки същества, защото всички по свой начин сте извършили невъзможното.
— Значи ни вярваш? — попита Парам с невярващи нотки в гласа.
— Докато ми обяснявахте, аз се свързах с активния заменим от вашия предишен ограден свят. Той ме уверява, че всички вие сте способни да вършите онова, което твърдите, че сте извършили.
Той посочи Парам.
— Ти можеш да правиш микроскокове в бъдещето.
После и Умбо:
— Ти умееш обратното, да ускоряваш нечие време така, че на човека да му се струва, че заобикалящото го течение на времето се забавя. И очевидно си се научил да правиш в ограничена степен онова, което може той — сочеше Риг. — Той е истинският пътешественик във времето. Всяко минало пред него е настояще и той може да избере времето на всяко живо същество и да се присъедини към него в неговото време и да се завърне в „настоящето“, в което е пребивавал последно.
А после, за учудване на всички, посочи Самуна и Оливенко.
— Вие и двамата в различна степен притежавате мощна естествена съпротива срещу полето на Стената. Обикновените човешки същества не могат да го понесат. След няколко секунди волята им изчезва, те полудяват, лягат и умират. Може би са способни да изминат десетина крачки, но само толкова.
Оливенко и Самуна се спогледаха, а после погледнаха и останалите.
— Каква е вероятността двамата да имаме едни и същи… — започна Оливенко, а в същото време Самуна заяви:
— Сигурно тази способност се среща доста често…
— Това е рядка способност, но активният заменим от вашия предишен ограден свят ми казва, че вашата чувствителност към полето привлича онези, които могат да го манипулират, като тези тримата тук. Не е изненада, че хората с такива способности се намират един друг. Или поне така твърди активният заменим от вашия предишен…
— Говориш за Баща ми — прекъсна го Риг.
— Да — отвърна заменимият. — Той потвърждава, че е заменимият, който ти си наричал свой Баща.
— Но той умря.
— В оградените светове, където заменимите продължават да се представят за човеци, е необходимо от време на време да се преструват, че умират. Така хората не забелязват, че те не остаряват — обясни заменимият.