— Тогава какво си ти? — попита Умбо.
— Машина — отвърна заменимият.
Риг необяснимо се преизпълни с чувство, но за негова изненада то не беше гняв. По-скоро беше тъга. Разтресоха го ридания. Не знаеше защо плаче, но и не можеше да спре.
— Съжалявам, аз…
Умбо сложи ръка на рамото му.
— Баща ти не е мъртъв.
— Машина… — обърна се Риг към заменимия, когато овладя риданията си. — Трябваше да се досетя. Ти не оставяш диря! Нито ти, нито Баща ми.
Парам му се усмихна.
— Значи и ти си бил отгледан от лъжец и чудовище, което се е преструвало на човек.
Риг избърса сълзите си и също се усмихна.
— Още нещо, което ни свързва.
— Заменимият, който ти наричаш свой баща, не е чудовище — рече му заменимият. — Той е слуга на човечеството.
— Той ме е лъгал всеки ден от живота ми!
— Излъга и мен, и Парам — додаде Умбо.
— Той ви е обучил и подготвил — напомни им заменимият. — Вие сте първите човешки същества, преминали през Стената.
— Освен Кносо Сисамик — намеси се Оливенко.
— Кой? — попита заменимият.
— Техният истински баща — посочи Оливенко Парам и Риг. — Той ме накара да го упоя и преплава с лодка Стената в Големия залив.
Заменимият поклати глава.
— Упойващите вещества не пресичат въздействието на Стената. Когато е стигнал от другата страна, той е изгубил всякаква способност за свързано мислене.
След малко додаде:
— Активният заменим от вашия предишен…
— Наричай го Златния мъж — прекъсна го Парам.
— Златния мъж ме уверява, че случаят е бил точно такъв. Заменимият от оградения свят, в който е навлязъл той, е постъпил съгласно политиката и на баща ви веднага му е била приложена евтаназия.
— Евтаназия? — попита Умбо.
— Убили са го — поясни Оливенко.
— Личността Кносо вече не е съществувала — възрази заменимият. — На този етап мозъкът в онова човешко тяло е имал едно-единствено желание и то е било да умре незабавно.
Сега бе ред на Оливенко да заплаче. Той се преви, захлупил лицето си в шепи, а Самуна сложи длан на гърба му.
Парам се взираше в заменимия.
— Защо да вярваме на всичко, което ни казваш?
— Защото сте първите човешки същества, преминали през Стената — отвърна той.
— Е, и?
— Сега вече командвате вие.
— Какво командваме? — попита Риг.
— Мен — отвърна заменимият.
— А какво значи това? — попита Умбо.
— Значи, че каквото и да ми наредите, аз съм длъжен да го извърша, ако е в рамките на способностите ми.
— Това е безумие — рече Парам. — Той ни лъже. Никой от вас ли не разбира? Той не може да се подчинява на всички ни. Ами ако му дадем заповеди, които си противоречат?
— В това има смисъл — отбеляза Самуна.
— Аз се подчинявам на първия човек, постигнал технологията, чрез която да премине през Стената.
— Първите двама преминали са Парам и Умбо — отбеляза Риг.
— Заслугата е на Парам — изтъкна Умбо. — Аз само я придружавах.
— Не сме първите — отрече Парам. — Видяхме как вие тримата минавате през Стената, преди да скочим от скалата.
— Мисля, че няма да ни е лесно да определим кое е било „преди“ — заключи Умбо.
Заменимият се колебаеше. Сега Риг разбираше защо се бави. По някакъв начин той разговаряше с Баща му.
— У кого от вас са камъните? — попита най-сетне той.
Риг погледна Умбо, но после се сети, че той му беше дал камъните, преди да преминат през Стената. Бръкна в панталоните си и извади кесията.
— Тези ли?
— Деветнайсет камъка? — попита в отговор заменимият.
— Осемнайсет — отвърна Риг и постави отворената кесия пред него.
Заменимият се наведе и ги заразглежда, но без да ги докосва.
— Защо един липсва? Ти не си го поставил на мястото му.
— Той стана собственост на Революционния съвет. Или може би на слугите на генерал Гражданин — обясни Риг.
— Опитахме се да си го върнем, но се наложи да се махнем от града — додаде Умбо.
Заменимият кимна.
— По-нататък ще ви потрябва — рече той. — За щастие липсва точно вашият.
— Не са ли мои всичките? — попита Риг. — Или… наши?
— Имам предвид този, който ви позволява да изключите Стената около вашия ограден свят, света, в който сте се родили.