Заменимият се обърна към нея:
— Досега Стените никога не са били изключвани, нито някой е преминавал през тях преди вас петимата. Ние не знаем как ще реагират човешките същества от всеки отделен ограден свят. Което не знам, не мога да ви го кажа. Казах ви, че бих се подчинил на всяка заповед, която е в пределите на моите възможности за подчинение.
— Значи в нашите ръце е отговорността за целия свят — заключи Риг.
— В твоите — поправи го Умбо. — Камъните са у теб.
— Я стига, моля ти се — възкликна Риг. — Всичките сме вътре.
Умбо се засмя.
— Риг, я по-весело. С какво друго да си запълним времето, освен със сриване на всички Стени по света?
— И с научаване на всичко онова, което те не искат да ни кажат — допълни Парам. — Те продължават да ни лъжат, да знаеш. Забелязвам, че той дори не го отрича.
Заменимият я гледаше спокойно.
— Но и не се съгласявам.
— Което е просто още един вид лъжа — заяви тя.
— Не можеш да лъжеш, щом не знаеш истината — отвърна заменимият. — Можеш само да грешиш или да си мълчиш. Аз предпочитам мълчанието пред грешката и тъй като не знам кога греша, мълчанието е най-добрият избор, освен когато не ме принудят да говоря.
— Когато ти задаваме въпроси, ни казвай истината или онова, което смяташ, че е истина въз основа на сведенията, с които разполагаш в момента — нареди му Риг. — И отговаряй на въпросите на всички, не само на моите.
— Добре — съгласи се заменимият.
— Как е името ти?
— Нямам име — отвърна заменимият.
— Но на мен ми е нужно име за теб. Както и име за онзи, когото наричах свой Баща.
— Активният заменим е наричан по името на оградения свят, в който служи — обясни заменимият.
— А как се казва този ограден свят, в който сме родени ние и който току-що напуснахме?
— Наричаме го Светът на Рам — отвърна заменимият. — Затова наричаме и вашия активен заменим Рам.
— А този ограден свят как се нарича? — попита Умбо. — И как се наричаш ти?
— Вадеш — отвърна Заменимият. — Това е Светът на Вадеш и мен ме наричат Вадеш.
— Забелязахте ли, че той отговори на друг човек, различен от мен? — отбеляза Риг. — Имаме напредък.
— Тук наоколо има ли прясна вода? — попита Самуна. — Питейна вода? Чиста вода? Незаразена вода? В количества, които да ни позволят да напълним меховете си. Да уточнявам ли още?
— Ще ви заведа на водопой, но не мога да ви накарам да пиете — отвърна Вадеш.
Риг погледна изумено останалите и отново се обърна към Вадеш.
— Защо го каза? Защо трябва да ни караш да пием?
— Това е стара поговорка — отвърна Вадеш. — От Земята — планетата, на която се е зародило човечеството. На един от земните езици. Тази поговорка е на дванайсет хиляди години. „Можеш да заведеш коня на водопой, но не можеш да го накараш да пие“.
— Благодаря за урока по история — подхвърли Оливенко.
— И по конско поведение — додаде Парам.
Ироничните им шеги накараха Риг да се разкиска, докато Вадеш ги водеше към една редица от дървета недалече от Стената. Но забеляза, че заменимият не отвърна с нищо на насмешките им, и му хрумна една идея.
— Вадеш, ти спомена за планетата, от която са дошли човеците, и ни научи на поговорка отпреди дванайсет хиляди години — рече той. — Има ли някаква нужда ние да разполагаме с познания за Земята?
— Да — потвърди Вадеш.
— И каква е причината?
Вадеш мълчеше.
— Означава ли твоето мълчание, че тя ти е неизвестна? — попита Риг. — Или че просто не желаеш да ни я съобщиш?
— Не мога да предвидя отговора на въпроса ти с никаква, дори и приблизителна точност и сигурност. Но ще ви е нужно да знаете много неща за Земята и ще трябва да ги научите скоро.
— Защо? — попита Риг.
— Какво „защо“?
— Защо ще ни е нужно да знаем много неща за Земята и защо трябва да ги научим скоро?
— Защото те идват — отвърна Вадеш.
— Кой идва? — попита Парам.
— Хората от Земята.
— Кога? — попита Самуна.
— Не зная — отвърна Вадеш.
— И какво ще правят, като пристигнат тук? — попита Умбо.
— Не зная — повтори Вадеш.
— А какво могат те? — попита Риг.
Вадеш не бързаше да отговори.
— На този въпрос съществуват милиарди верни отговори — отвърна най-сетне той. — Ще ги подредя по приоритет, за да спестим време.