Джоузеф опита още шест пъти.
— Е — предаде се накрая и се облегна назад.
— Опитай отново, следващия път ще стане — окуражи го тя.
— Безсмислено е — рече той. — Нещо не е наред.
— Е, трябва да опиташ още веднъж.
Той опита още веднъж.
— Ще тръгне, сигурна съм — каза тя. — Запалването включено ли е?
— Включено е. Да, включено е.
— Не ми се вижда да е включено.
— Ето — показа й той, като завъртя ключа.
— Е, сега опитай — каза тя.
— Ето. — Той опита и отново не стана нищо. — Казах ти.
— Нещо не го правиш както трябва; този път почти запали! — възкликна тя.
— Ще изтощя акумулатора. Бог знае къде тук може да се намери нов.
— Добре, изтощи го. Сигурна съм, че следващия път ще запали!
— Е, пробвай ти, щом си толкова добра. — Джоузеф излезе от колата и й направи знак да седне зад волана. — Давай!
Тя прехапа устна и се настани зад волана. Ръцете й сякаш изпълняваха някаква малка тайнствена церемония; с движения на ръцете и тялото се опитваше да преодолее гравитацията, триенето и всеки друг природен закон. Натисна стартера с обувка без ток. Колата остана тържествено тиха. Слаб писък се изтръгна от стегнатите й устни. Натисна стартера до последно, разнесе се остра миризма и я накара да се закашля.
— Задръсти го — каза той — Страхотно! А сега се върни на мястото си, ако обичаш.
Извика три момчета и те забутаха колата надолу по склона. Той скочи зад волана. Колата набра скорост, подскачаше и дрънчеше. Лицето на Мари грейна в очакване.
— Сега ще запали! — възкликна тя.
Само че тя не запали. Стигнаха тихо до бензиностанцията в подножието на хълма, като се подрусваха леко на калдъръма, и спряха при колонките.
Мари седеше, без да каже нищо, и когато служителят излезе от бензиностанцията, вратата й остана заключена, а прозорецът — вдигнат. Човекът трябваше да заобиколи от страната на мъжа й.
Механикът се изправи от двигателя, намръщи се към Джоузеф и двамата тихо заговориха на испански.
Тя свали прозореца и се заслуша.
— Какво казва?
Двамата мъже продължаваха да говорят.
— Какво казва? — настоятелно повтори тя.
Мургавият механик махна към двигателя. Джоузеф кимна и разговорът продължи.
— Какво има? — поинтересува се Мари.
Джоузеф се намръщи към нея.
— Не можеш ли да изчакаш малко? Не мога да слушам и двама ви.
Механикът хвана Джоузеф за лакътя. Размениха си много думи.
— А сега какво казва? — попита тя.
— Казва… — започна Джоузеф, но не довърши, тъй като мексиканецът го задърпа към двигателя и го накара да се наведе и да види какво е открил.
— Колко ще струва? — извика тя през прозореца към наведените им гърбове.
Механикът каза нещо на Джоузеф.
— Петдесет песос — отвърна мъжът й.
— Колко време ще отнеме?
Дискусията продължи.
Слънцето се спускаше към хоризонта. Тя го погледна — беше увиснало над дърветата край гробището. Сенките се удължаваха все повече и повече, докато не обхванаха долината изцяло. Само небето бе недокоснато и синьо.
— Два дни, може би три — каза й Джоузеф.
— Два дни! Не може ли да я поправи колкото да стигнем до следващото градче и да направим ремонта там?
Джоузеф попита механика. Той отговори.
— Не, ще трябва да свърши цялата работа — каза Джоузеф на жена си.
— Но защо, защо, толкова е глупаво, не, не е нужно да прави целия ремонт, кажи му, Джо, кажи му го, може да побърза и да го оправи…
Двамата мъже не й обърнаха внимание. Отново разговаряха сериозно.
Всичко този път мина много по-бавно. Разопаковането на багажа. Той разопакова своя, тя остави нещата си до вратата.
— Нищо не ми трябва — каза и остави куфара си заключен.
— Ще ти трябва нощница.
— Ще спя гола.
— Е, вината не е моя… — каза той. — Проклетата кола се счупи.
— По-късно можеш да слезеш и да ги наблюдаваш как работят.
Седна на ръба на леглото. Бяха в нова стая. Беше отказала да се върнат в старата. Каза, че нямало да издържи. Искаше нова стая, за да й се струва, че е в нов хотел и в нов град. И ето че се бяха преместили, но прозорецът отново гледаше към площада и подстриганите дървета.
— Джо, наистина слез и ги виж какво правят. Ако не го направиш, може да ни мотаят със седмици! — Тя го погледна. — Трябва да си там долу, вместо да се мотаеш тук.
— Ще сляза — каза той.
— И аз ще сляза с теб. Искам да си купя някакви списания.
— В градче като това едва ли ще се намерят американски списания.
— Все пак нищо не ми пречи да потърся, нали?
— Освен това не ни останаха много пари — каза той. — Не ми се иска да се обаждам в банката. Ще отнеме ужасно много време и не си заслужава разправиите.