— Може би в това е проблемът. Създаването на наша собствена среда за живот не е най-добрият начин да ни приемат.
— Не знам, но помисли за всички животи, които ще бъдат отнети, ако можеха да ни атакуват и да ни унищожават един по един. Навярно не е най-добрият начин да ги накараме да ни приемат, но е най-добрият за нас да оцелеем. Все още не изглеждат готови да ни бъдат съседи. Поне не всички. Необходимо е време, за да се научим да живеем съвместно. Някои от Видовете, пък мразят хората. Това беше причината за създаването на Резервата — въздъхна дълбоко Тайгър.
— Радвам се, че не съм на мястото на Джъстис. Моята работа е да завърша строежа на Резервата и да го превърна в убежище за народа ни. Също така и защитата на Триша. Всичко това е много повече отколкото мога да поема засега. Достатъчно ми е трудно да се справям с нашите хора, че да мисля и за човеците.
— Ще се наложи отново да засилим мерките за сигурност. Не знам как ще го направим. Мъжете ни са претоварени и вече уморени. Залети сме от хора, които може да са тук не само заради строителството. Онези, които нападнаха хижата, специално са заели работните места, за да имат възможност да убият някои от нас. Джъстис ще прати смяна за част от хората, за да им даде почивка. Ще бъда доволен, когато това място започне да функционира и затворим вратите за достъпа на човеците.
— Няма да продължи дълго.
— Знам. — Тайгър се облегна на стената. — Благодарен съм, че твоята лекарка не пострада и беше в състояние да спаси Харли. Беше невероятно. Ако я беше загубил, това щеше да те съсипе, а всички ние щяхме да страдаме, ако той беше умрял. И къде си ти в цялата твоя теория, че си заплаха за нея? Все още ли смяташ, че като е с теб, животът й е в по-голяма опасност?
— Разбрах, че тя е в опасност, независимо дали съм част от живота й, или не. Тя сама е избрала да работи с нас. И е предана. Много съм щастлив, че реши да ми даде втори шанс. Няма да я разочаровам отново.
— Знам, че няма да го направиш. — Усмивка цъфна на лицето на Тайгър. — Предполагал ли си някога, че целият ти живот ще се върти около човек? Или жена, както е в дадения случай?
— Не — ухили се Слейд. — Но този път съм радостен, че не съм бил прав. Изненадата, че животът ми пое по този път, е голяма.
— Да не вземеш да прехвърлиш сега цялата работа на мен — изръмжа Тайгър. — Знам, че няма да поискаш да се отделиш от нея, но Брас си върши много добре работата да я защитава, а аз няма да мога да завърша строителството на Резервата без теб. Ние сме екип. Можеш да защитаваш нея и нашия народ.
Слейд кимна.
— Обезопасяването на Резервата ще осигури нейната защита. Сега това е едно и също нещо.
Глава 19
— Док?
Триша не трябваше да поглежда, за да разбере, че Слейд е този, който потърка ръката й. Тя отвори очи и се усмихна.
— Здрасти! Добре ли си подремна?
Младата жена не успя да устои и обхвана лицето му с длани. Този мъж я сгорещяваше по всякакъв начин и само един поглед й бе достатъчен, за да прецени чисто мъжкото му обаяние. Усмивката й стана по-широка.
— Щеше да е по-добре, ако беше спал с мен и двамата бяхме голи.
— Нямах нужда да чуя това — изръмжа Валиант.
— По дяволите — въздъхна Триша. — Не сме сами, нали?
— Не — обади се Брас.
Ръцете й се отдръпнаха от лицето на Слейд.
— Ще седна, ако се преместиш и ми осигуриш необходимото пространство.
Той се отмести, изправи се и протегна ръка, за да й помогне да стане.
— Навън вече стана тъмно.
Тя огледа хола и си спомни, че е в дома на Валиант. Собственикът на къщата седеше на един стол, не много далеч от нея, а Брас се бе изтегнал в едно кресло в ъгъла, опънал дългите си крака. Слейд я издърпа да се изправи.
— Благодаря ти за гостоприемството и за помощта при спасяването ми — обърна се тя към Валиант.
— Бих казал, винаги когато пожелаеш, но все още има много да се върши по дома ми, преди да стане отново годен за живеене. — Усмихна й се широко. — Беше ми приятно да убивам човеци.
Младата жена само примигна.
— Радвам се. — Какво мога да отговоря на това? Не беше сигурна. Надяваше се, че е избрала най-остроумния отговор и разбра, че не е сгрешила, когато видя Валиант развеселен. Обърна глава и погледна Слейд. — Готова съм да тръгваме.