— Имам ключове за всички домове. Аз съм охрана. Трябва да си вдигаш телефона, ако не искаш някой да те безпокои. Твоят санитар звънял в продължение на пет минути и после ни се обади.
— Бях под душа.
Погледът му се спусна надолу.
— Виждам. Изглеждаш добре в розово, док. Ще изглеждаш много по-добре, ако тази кърпа е на пода, в краката ти. — Тялото му потръпна забележимо до нейното, докато погледът му се плъзгаше към раменете й. — Много е изкушаващо да оближа всички тези капки вода.
Сърцето й заби силно от удивление и може би от малко вълнение, при мисълта той да направи това, което бе казал. Изражението на лицето му я накара да преглътне с усилие. Той внезапно я пусна и отстъпи назад.
— Ще те чакам в хола. Действай бързо, док. Има ранен и трябва веднага да се върнем в клиниката.
Тя проследи как огромният мъж от Новите видове напуска стаята и затваря след себе си вратата. Бяха й необходими секунди, за да се съвземе от шока да открие Слейд в спалнята си и от неговото докосване. Той беше влязъл в къщата й и я бе видял почти гола. Погледна надолу към малката хавлия, която едва покриваше връхчетата на гърдите и падаше до средата на бедрата й. Насили краката си да се придвижат до гардероба, за да дръпне бързо дрехите си.
Слейд я чакаше до входа. От косата на Триша капеше вода, но тя не й обърна внимание. Излезе навън и се обърна, докато исполинът затваряше вратата, без да я изпуска от поглед.
— Можеш ли да тичаш, док?
Младата жена кимна и заслиза надолу по стъпалата. Зави по посока на медицинския център и се подготви да хукне, но вместо това ахна внезапно, когато Слейд я взе в прегръдките си. Имаше дързостта да покаже острите си зъби, усмихвайки се широко, и й намигна.
— Дръж се за мен, док.
Мъжът се втурна надолу по улицата. Потресена, Триша обви ръце около врата му, за да се държи. Не можеше да повярва, че я носи, след като можеше да стигне до клиниката на собствените си крака.
— Пусни ме.
— Почти стигнахме, док. Млъкни и се наслаждавай на преживяването.
Той дори не се бе задъхал, когато стигнаха до сградата. Спря и внимателно я пусна да стъпи, точно пред вратата. Намигна й отново, преди да се обърне.
— Ще се видим, когато си готова — каза й през рамо.
Тя все още се олюляваше, шокирана от действията му, когато влезе вътре. Отпред имаше чакалня, която бе разделена от дълго гише. Видя Пол надвесен над някой, който лежеше на легло в свободната част. Младата жена прогони мислите за Слейд и случилото се. Придвижи се бързо.
— Какво имаме?
Санитарят се обърна.
— Тежка рана от порязване. Ще има нужда от шевове, Триша.
Следващият половин час бе напрегнат за нея. Един от човешките мъже, секретар на директора на Хоумленд, случайно бе разрязал дланта си с кухненски нож, докато се опитвал да приготви вечеря. Лекарката почисти раната, направи десет шева и превърза ръката му. Даде му болкоуспокояващи хапчета и му би инжекция против тетанус. Клиниката имаше собствена напълно заредена аптека и тя му даде лекарствата, от които се нуждаеше. Наблюдаваше го, докато напусна медицинския център.
Пол приключи с почистването.
— Добра работа, Триша. Съмнявам се, че ще му остане белег.
— Благодаря.
— Аз ще привърша тук. Отивай си вкъщи. Ще попълня и документите. Ти си в почивка.
— Съжалявам, че не отговорих на позвъняванията ти. Вземах си душ.
Санитарят се усмихна.
— Виждам. Трябва да се срешеш. Косата ти е на влажни кичури.
— Лека нощ. — Тя въздъхна и напусна клиниката.
Обзе я облекчение, когато не съзря никъде Слейд. Мина десетина метра, преди да го усети. Спря и се обърна, за да го види как крачи по тротоара към нея. Когато погледите им се срещнаха, той й се усмихна.
— Готова ли си да те придружа?
— Мога да намеря пътя към вкъщи, благодаря. На тридесет години съм. Научила съм се как да се прибирам.
— В днешно време не можеш да бъдеш твърде внимателна, док. Никога не знаеш какви животни скитат наоколо.
Хвърли му бърз поглед. Като теб? Не го каза на глас, но се изкуши да го направи. Тя продължи да върви. Този път, той остана до нея. Младата жена трябваше да се движи по-бързо, за да се справи с големите му крачки.
Те стигнаха двора й и Триша се обърна да види мъжа, който се взираше надолу към нея. Тя отключи входната врата и я отвори толкова, колкото да се мушне през пролуката. Обърна се, погледна към Слейд и пристъпи в безопасността на дома си.