Той настоя да я носи, тъй като тя нямаше обувки, Брас ги последва до паркирания отпред джип. Той отвори задната врата, за да може Слейд да я настани на седалката. Двамата мъже се качиха отпред.
— Трябва да се навеждаш ниско долу, когато минаваме през открити пространства — нареди тихо Слейд. — Щом пристигнем в къщата ми, ще паркирам в гаража. Докато не стигнем до там, не бива да се показваш на прозореца и да гледаш навън. Така никой няма да те види.
— Но…
— Никакво „но“! — изръмжа Брас. — Длъжна си да останеш скрита. Ти ни доверяваш живота си, а двамата сме съгласни, че така е най-сигурно. Никой не трябва да знае къде си.
— Добре — съгласи се тя, прекалено потресена, за да спори. — Някакви новини за Харли?
— Той е в критично състояние, но е силен, издържал е операцията — информира я тихо Слейд. — Муун е уверен, че ще се оправи. Ти го спаси, док.
— Добра работа, Триша. Бях сигурен, че ще умре. — Брас й отправи благодарен поглед. — Щях да бъда опустошен, ако загубех моя приятел. Той е мой брат в сърцето ми.
Младата жена се облегна назад и се отпусна. Беше развълнувана, че приятелят им ще оцелее.
— Харли е жилав, а всички ние знаем колко сте издръжливи вие, момчета. — Стомахът й избра точно този момент, за да изкъркори. Тя се засмя. — Умирам от глад.
— Ще те нахраня, когато стигнем в дома на Слейд. — Брас се обърна в седалката, за да продължи да я наблюдава. — Няма да можем веднага да ти дадем дрехи за преобличане. В хижата всичко е унищожено. Информираха ме, че са прибрали вещите ти, но те са повредени или мръсни. Опасявам се, че ще се наложи да облечеш нещо на Слейд, докато ти намерим други или почистим тези.
— Щетите са големи — въздъхна половинката й. — Тайгър изпрати един от нашите да изтегли пикапа от хола. Той и таванският етаж са напълно разрушени. Постройката е нестабилна. Онези задници са вкарали целия пикап през предната част и са съсипали конструкцията на хижата, според мен. Ще трябва да се събори и да се построи нова.
— Слейд, има ли къде другаде да ме скриете, или ще остана за известно време в дома ти? — Триша се надяваше той да я задържи близо до себе си.
— Ще живееш с мен. Къщата е достатъчно далеч от зоната на хотела и новите сгради, така че няма причина някой да дойде там. Просто не искаме да надничаш през прозорците или да се показваш навън, в случай че се намери някой любопитен. През нощта ще те извеждам на кратки разходки, за да можеш да се разсееш от затворничеството. Ние помним какво е да искаш да бъдеш навън. Когато съм на работа, с теб ще бъде Брас, а и Муун ще се върне през някой от следващите дни. Джъстис скоро ще изпрати хора да го сменят в болницата. Не желаем да вкарваме нови мъже в екипа на охраната ти. Колкото по-малко знаят за твоята бременност, толкова по-добре.
— Но всички мои пазачи ще бъдат от Новите видове, нали? Така че съм в пълна безопасност. От тях няма да изтече никаква информация за бебето.
— Вярно е — съгласи се Брас. — Но Джъстис иска да играе на сигурно. Ти си важна за нас, Триша. Ти си първата наша заплодена жена.
Тя се намръщи, този термин не й хареса.
— Казваш го така, сякаш съм кон.
Брас се обърна напред в седалката и промърмори нещо, което накара другият мъж да се засмее.
— Какво? Не е честно! Знаеш, че не мога да чувам, когато говориш толкова тихо! Хайде, момчета! Бъдете добри с мен!
Слейд се покашля.
— Той каза нещо в смисъл, че с нашите пениси, сравнението ти не беше лошо.
Брас се разсмя. Триша завъртя очи и поклати глава.
— Някои хора имат твърде много гордост.
Половинката й погледна назад към нея и зъбите му блеснаха от усмивката.
— Искаш ли да ти припомня, когато се доберем до вкъщи? Може би си забравила моя размер и имаш нужда от нагледно подсещане?
— Виждала съм коне, когато работех във ветеринарната лечебница. Няма да те допусна в близост до мен, ако действително напомняш на тях, от кръста надолу. — Замълча. — Но ти си по-голям от всеки друг, с когото някога съм била. Това успокоява ли мъжката ти гордост?
Слейд изръмжа. Брас се засмя. Триша се ухили от задната седалка, принудена да седи приведена надолу. Навън беше тъмно и тя не виждаше причина от криенето, но не искаше мъжете да й ръмжат, нещо, което Новите видове изглежда обичаха да правят, когато бяха раздразнени или развълнувани.
Слейд влезе в гаража и младата жена чу как автоматичната врата се спусна надолу. Той беше този, който отвори задната врата на автомобила.