— Тук ли ще спиш, или ще влезеш у дома?
Тя се обърна и седна. Огледа гаража. Помещението беше двойно, от другата страна на джипа стоеше паркиран още един. Беше доста тясно и едва се измъкна през отвора на вратата. Слейд я поведе към вътрешността на къщата.
— О, боже мой! — въздъхна тежко Триша.
Той се обърна с лице към нея.
— Какво?
Тя се вторачи в кухнята.
— Ти си мърляч!
Младата жена сви устни при вида на купищата мръсни чинии в двете корита на мивката. Печката… Насили се да откъсне вниманието си от нея, предполагайки, че ще е необходима много сила, за да се изчисти. Подът… Краката й бяха боси и усещаха мръсотията. Погледът й отлетя към Слейд, осъзнала, че той я наблюдава мълчаливо, намръщен.
— При това голям — изпъшка тихо Брас. — Чувал ли си за сапун и вода, човече?
— За трите седмици откакто пристигнах, съм зает по шестнадесет часа на ден, другите шест са ми за спане. Я ме остави на мира! — Раздразнение проблесна на лицето му. — Няма кой да ми наеме помощник да изчисти къщата. А аз съм без свободни дни, за да го направя сам.
— Охо. Успял си да направиш това само за три седмици! — Триша поклати глава. — Нямам търпение да видя останалата част от къщата. — Надяваше се сарказмът й да не е твърде забележим.
— Можете да спите в гората — подразни ги Слейд. — Аз поне нямам камион в средата на хола. Вие колко дълго бяхте в хижата? Двадесет и четири часа? Сега е в толкова лошо състояние, че трябва да бъде съборена. А моята се нуждае само от почистване.
— Целуни ме по задника! — изплези му се Триша.
Той внезапно се разсмя и бавно плъзна поглед по тялото й.
— С удоволствие, док! — Щракна с острите си зъби към нея.
Брас се засмя, когато младата жена се отдръпна назад.
— Дръж тези бебчета далече от задника ми — поклати глава тя. — Това не беше предложение!
— Направо ти се чудя как спиш с човешка жена — засмя се Брас. — Твърде е крехка. Ако беше някоя от нашите, щеше да се радва да бъде ухапана.
Слейд кимна, усмивката не слизаше от устните му.
— Знам, но тя е сладка. Какво можех да направя? Искаше ме много силно.
— В онзи момент те исках. — Триша му хвърли злобен поглед и мина покрай него към трапезарията.
— Опа — изсмя се Брас. — Някой е в немилост.
— Не съм аз — рече Слейд, развеселен.
Трапезарията очевидно не беше ползвана изобщо, тъй като беше изрядна, с изключение на праха. Холът беше друга история. Може би масичката за кафе бе хубава, ако повърхността й можеше да се види от мръсни чинии, празни кутии от бира и сода и препълнен пепелник. Младата жена се намръщи, изучавайки Слейд.
— Пушиш ли?
Той вдигна рамене.
— Понякога, когато имам някоя и друга бира, за да прокарам ужасния й вкус. Мъжката дружба при човеците изглежда изисква да пийнем заедно по едно след работа, а също и да пушим.
— Е, моля те, не го прави, докато аз съм тук. От миризмата на цигарите ми се повдига.
— Няма да пуша вътре в къщата.
— Умен мъж. Те са вредни за теб.
Хвърли още един поглед на хола, преди да продължи нататък. На долния етаж имаше още: баня с вана, дневна, която не беше използвана, и офис, който беше. Понечи да каже нещо, но се спря, когато видя всички повърхности в стаята, покрити с хартии и празни опаковки от храни и напитки. Бе изумена, че някой може да притежава толкова много съдове. Тръгна нагоре по стълбите, след като пълната обиколка на етажа приключи.
— Всяка стая ли ще разглеждаме? — Той вървеше зад нея.
— Да. Искам да знам къде ще живея и с какво си имам работа. Започват да ми липсват седемдесетте години.
Брас се разсмя.
— Какво означава това — погледна ги учудено Слейд.
— Ще ти обясня по-късно — изсумтя приятелят му.
На втория етаж имаше две бани и три спални. В едната баня се влизаше направо от коридора, а другата беше в голямата спалня, която представляваше обширно помещение с двойно легло. Намръщи се на малкия матрак, обърна се да погледне Слейд, но не каза нищо. Разгледа и следващите две спални. В едната нямаше нищо друго, освен двойно легло и скрин. В последната стая имаше само лежанка с тежести и бягаща пътека. Затвори вратата и срещна погледа му.
— И така, ти къде ще спиш? Брас ще се настани в едната гостна, а в другата има само едно двойно легло. Аз няма да спя на пода. Предполагам, че може да спиш на дивана или на лежанката. — Тя сложи ръце на кръста.