— Все така ли ще бъде, докато се роди бебето? Вие двамата ме карате да губя апетит, а сандвичът с пуешко месо е толкова вкусен. Слейд, знам, че галиш бедрото й под масата.
Младата жена насочи вниманието си към Брас.
— Сандвичът е страхотен. Благодаря ти, че го направи. Обичам бекона, който си добавил.
— Да — изкиска се Слейд. — Ще правим много секс, преди и след като бебето се роди. Обичам да я докосвам и смятам да го правя често.
Телефонът иззвъня. Слейд намигна на Триша и стана да вдигне. Той се обърна с гръб към масата и заговори тихо.
— По-добре ли се чувстваш сега? Не ти ли се повдига? — Брас я изгледа загрижено.
— Добре съм — каза и отхапа от сандвича. — Най-зле се чувствам в следобедните часове.
— Мислех, че неразположението е сутрин.
Тя сви рамене.
— Кажи го на бебето.
Брас се засмя.
— То няма да ме чуе.
— Точно това исках да кажа.
Слейд затвори, въздъхна и се върна на масата. Усмивката на Триша изчезна, щом видя, че е ядосан.
— Какво е станало?
Той седна.
— Само още повече проблеми, с които трябва да се справям. Нямам търпение най-после да затворим Резервата за строителните работници и действително да го направим безопасен.
— Още проблеми? — Брас спря да яде. — Нещо друго ли се е случило?
— И така може да се каже. — Слейд отново се изправи и отиде в кухнята. Секунди по-късно се върна със сода. Докато се сядаше на мястото си, отвори капачката и отпи. — Тримата нападатели, които вчера оцеляха, твърдели, че са част от нова група, враждебно настроени хора, заклели се, че ще ни принудят да продадем земята и да напуснем района. Похвалили се, че вчера е било само началото от редицата неприятности, които са ни подготвили, ако останем. А ние все още имаме много, докато завършим строителството и се нуждаем от работници, за да приключим. Всеки от тях може да е член на тази нова група.
— Имали ли са намерение да убият някои от нас, или планове им са били по-големи от нападението на хижата? — изръмжа думите Брас.
— Целта им, според единия от тях, е била да унищожат всички отдалечени жилища и да убият тези от нашия вид, на които се натъкнат. Знаели са, че ще бъдат атакувани, ако се насочат към по-големите сгради, като хотела например, защото са много добре охранявани от наши хора. Видяхме, че с хижата успяха. Един от човешките мъже е познавал старата жена, в чиято къща живее сега Валиант. Предполагам, тъй като Валиант не изхвърли всички вещи на старицата, че когато нападателите са стигнали до втория етаж и са видели нещата й, са решили, че тя продължава да живее там. Затова са си тръгнали. В противен случай са щели да опожарят мястото. Успели сме да ги спрем навреме, преди да нападнат и останалите жилища.
— Тази викторианска къща е толкова красива — поклати глава Триша. — Що за глупаци!
— Аз съм по-ядосан, че нападнаха теб. — Слейд погледна мрачно. — Можеха да те убият. Наредил съм на моите хора да броят работниците на всеки час, сега ще се наложи да го правят на половин. На нападателите им трябваха повече от двадесет минути, за да създадат неприятностите, преди да сме забелязали, че са изчезнали. Намислил съм да поставяме системи за проследяване на всяко превозно средство, което влезе в Резервата, и да ги наблюдаваме. Много ме тревожи как контрабандното оръжие е успяло да мине през нашата сигурност. В територията влизат много товарни автомобили със строителни материали и инструменти. И тъй като сега трябва да проверяваме всеки сантиметър от всичко, което минава през портите, това ще забави строителството. Нашите хора са вече на края на силите си.
— Кажи на Джъстис, че имате нужда от повече хора — прозвуча достатъчно просто мнението на Триша.
— Вече сме на границата. — Слейд се облегна назад в стола си. — Той изпрати тук толкова мъже, колкото бе възможно, без да отслабва защитните сили на Хоумленд. Тъй като сме непрекъснато в движение, ни се налага да използваме удвоен персонал, защото трябва да наблюдаваме прекалено много работници.
Триша протегна и махна с ръка, за да привлече вниманието им.
— Ами какво ще кажете за жените?
— Жените? — Слейд я изгледа намръщено. — Какво за тях?
— Има поне три дузини жени от Новите видове, за които знам, че живеят в Хоумленд. Защо не ги доведете тук?