— Знам, но обичам да те гледам как почервеняваш, когато се ядосваш. — Изведнъж се усмихна. — Джъстис иска да си готова за тръгване след час.
— Но…
— Един час. Не спори с мен. Аз съм само пратеник.
— Но къде отиваме? Точно сега и утре съм дежурна. Какво иска Джъстис от мен?
Слейд сви рамене, все така усмихнат.
— Аз просто трябваше да ти предам съобщението. Ще се видим след час, док. Ще те чакам отпред пред къщата ти.
Триша го наблюдаваше, докато напусна клиниката. Преди да успее да се въздържи, от устните й се отрони проклятие. Той обичаше да я дразни и имаше истински талант за това. Вдигна телефона, за да се обади на доктор Тед Трейдмонд, втория лекар, който бе нает на непълен работен ден, за да покрива част от смените й.
Имаха наистина нужда от повече медицински персонал. Двамата лекари и медицинските сестри бяха недостатъчни. Отбеляза си на ум, когато говореше с Джъстис, отново да му напомни за това. Той стоеше начело на Новите видове, беше техен лидер и взимаше повечето решения в Хоумленд.
Погледна телефона, изкушаваше се да му се обади и да му каже, че няма да замине с него, но промени мнението си. Тя го уважаваше и по някаква причина той имаше нужда от нея при това пътуване, при което бе необходимо да си вземе и багаж. Може и да не изпитваше желание да отиде, но щеше да го направи.
Триша нямаше представа какво да опакова в чантата си. Изруга, реши да си вземе по малко от всичко. Грабна няколко чифта дънки, няколко чифта панталони, както и някои хубави ризи, заедно с една черна рокля, за всеки случай. Последва бельото. Взе чифт обувки с високи токчета, едни с равна подметка и реши да обуе удобните маратонки, които имаше. Опакова и няколко тениски, за спане.
Влезе в банята да приготви и една ръчна чанта. Сложи вътре гримовете, лични вещи, взе шампоан и балсам, в случай, че отседнеха в хотел. Мразеше мострите. Косата й бе прекалено дълга и нямаше полза от тях.
Отпред пред входната врата спря черен джип и наду клаксона. Триша погледна часовника си, бе пристигнал петнадесет минути по-рано. Стисна зъби. Слейд действително се наслаждаваше да й създава трудности. Тя грабна дамската си чанта, куфара и метна ръчната чанта на рамо. Заради теглото на целия багаж се замъкна с усилие до входната врата.
Никой не дойде да й помогне. Погледна многозначително охранителя, който управляваше джипа, но той просто я наблюдаваше, докато тя затваряше вратата и се бореше с ключовете да заключи. Част от раздразнението й отслабна, когато разбра, че водачът не е Слейд. Отпусна се, пое си дълбоко дъх и се обърна. Постара се да не пъшка, докато стигне до тротоара. Куфарът й тежеше, а дръжките на ръчната й чанта болезнено се впиваха в рамото й.
Задната врата на превозното средство се отвори и от там изскочи Слейд. Усмихна й се, съгледал багажа й. Клатейки глава тръгна да отвори багажника. Отдръпна се да й направи път, засмя се и с жест й показа да сложи нещата си вътре.
— Боже, благодаря ти за помощта. — Тя му хвърли гаден поглед.
— Казах, че отиваме за два дни, а не за две седмици, док. Предполагам, че можеш сама да сложиш багажа си вътре, след като си решила да носиш всичките глупости, дето си наблъскала в тези чанти.
Младата жена изстена, когато вдигна куфара да го постави в багажника на колата.
— Не знаех какво ще ми е нужно, затова си взех различни дрехи. Би ми спестило много опаковане, ако някой… — Тя погледна към него, докато хвърляше чантата в джипа. — … ми беше казал къде отиваме и за какво става въпрос.
Той затвори капака.
— Да тръгваме, док. Нямаме на разположение цял ден, за да стоим тук и да си приказваме.
Триша беше ядосана. Стисна дамската си чанта в ръка. Задната врата на джипа все още бе отворена, тя подмина Слейд и се качи вътре, знаейки, че това е неговото място. Хвърли му подла усмивка, докато се наместваше удобно на все още топлата от задника му седалка. Затръшна вратата и се обърна, за да попита Джъстис какво става. В автомобила нямаше никой друг, освен водача и Слейд, който в този момент отвори другата задна врата и се качи до нея. Вратата се затвори.
— Джъстис последен ли ще го вземем? — Ненавиждаше надеждата, прозвучала в гласа й.
Слейд закопча предпазния колан.
— Сложи си колана, док. Не. Джъстис вече замина. Ще се срещнем с него след няколко часа.
Младата жена въздъхна и направи каквото й каза.
— Къде отиваме? — Тя съсредоточи вниманието си върху мъжа зад волана. — Аз съм доктор Триша Норбит. А вие как се казвате?