— Не, изобщо. — Младата жена се обърна отново към прозореца и осъзна, че наистина се чувства много изморена.
— Побързай! — изрева мъжки глас. — Карай по-бързо! Те са точно зад нас.
Триша се събуди изведнъж, когато се удари в прозореца. Простена от болката, избухнала в горната част на челото й. Беше все още сънена и дезориентирана, обърна глава да огледа колата и да види какво става.
Слейд се бе навел напред между седалките, Барт управляваше джипа. Младата жена погледна навън заобикалящата ги местност — движеха се през горист район по двулентов път, с гъсто израснали дървета от двете страни на шосето. Слънцето се бе спуснало ниско над хоризонта и скоро щеше да настъпи нощта. Триша сложи длан върху челото си, там, където все още пулсираше болката. Дръпна ръка да види има ли кръв. Нямаше такава.
— Настъпи газта докрай! — изръмжа Слейд. — Ще ни ударят отново!
Кой ще ни удари? Триша извъртя глава да погледне назад. Видя червен пикап, с метална решетка, да приближава бързо задната част на джипа им. Отвори уста, щом разбра, че ги настига и се кани да ги блъсне. Ахна тихо, когато огромната машина се вряза в багажника на техния автомобил.
Джипът изви и поднесе встрани на тесния път. Главата на младата жена отскочи и се удари в гърба на тапицираната седалка на водача. Предпазният колан се вряза болезнено в долната част на корема й и тя разбра, че е паднал от рамото й докато е спала.
— О, боже! — изхленчи Барт. — Те се опитват да ни убият.
— Натисни газта! — изрева Слейд. — Нашият двигател е по-мощен. Не биха могли да ни избутат, ако увеличиш скоростта.
— Не мога! — изрева Барт. — Губя контрол. Завоите са много остри.
— Следващия път аз ще карам — изръмжа Слейд.
Триша изпита страх, докато се оглеждаше встрани от пътя. Навсякъде имаше дървета, от едната страна на тясното шосе се издигаше склон, а от другата — страната, откъм която седеше — се спускаше в огромна пропаст. Втренчи се надолу. Намираха се на планински път, който се изкачваше нагоре.
— Обади се за помощ — изрече, объркана и ужасена от адската ситуация.
— Няма сигнал — изръмжа думите Слейд, очевидно бесен.
Той обърна глава, за да погледне назад. Прокле и се хвърли на седалката до Триша. Остана потресена от оръжието, което той извади иззад гърба си, под колана. Беше черен пистолет.
— О, по дяволите! — ахна тя.
Пикапът ги блъсна отново. Младата жена отхвръкна срещу вратата до нея, но този път не успя да си удари главата. Вместо това тялото й притисна ръката, с която се държеше за дръжката. Слейд бе отхвърлен към облегалката на предната седалка. Той се обърна, застана на колене и се надвеси назад. Насочи оръжието си.
— Запуши си ушите, док!
Тя го направи в мига, в който той стреля. Задното стъкло се пръсна. Звукът от изстрела бе оглушителен. Джипът поднесе и почти се наклони на две колела. Барт прокле тясната лента, взимайки завоя твърде бързо.
Триша се завъртя, за да види какво става отзад. Под капака на червения пикап излизаше бяла пара. Не знаеше дали Слейд е улучил двигателя, вероятно бе радиаторът, или нещо друго. Автомобилът забави ход и джипът дръпна напред. Слейд прекрати стрелбата. Изруга, пусна празния пълнител и зареди нов, който извади от страничния си джоб. Когато взеха следващия завой, пикапът го нямаше зад тях.
Младата жена се вторачи в Слейд. Сините му очи проблясваха, отправени към нейните.
— Добре ли си, док?
Тя успя да кимне.
— Кой беше това?
Той сви рамене.
— Предполагам, че не са наши приятели. — Дръпна се в края на седалката и постави пистолета между тях. Отмести поглед от лекарката, за да огледа счупеното отзад стъкло. През зейналата дупка, в колата нахлуваше въздух. Мъжът измъкна мобилния си телефон от джоба. Отвори го, взира се в него няколко секунди и злобно изруга.
— Все още няма сигнал. — Погледът му срещна нейния. — Къде е телефонът ти, док?
— Щом твоят няма връзка, значи и моят няма да работи.
— Човек никога не знае. Може да сме на различни оператори. Къде е? Няма смисъл да седим и да спорим. Предпочитам да опитам.
Триша посегна към чантата си, но тя не беше там, където я бе оставила. Погледна надолу и видя, че е паднала на пода. Показа му я. Слейд се хвърли натам. Ръката му почти смачка чантата, когато я издърпа. С няколко груби тръсвания изпразни съдържанието й между тях на седалката.
Младата жена се пребори с желанието си да му изкрещи, но остана само с отворена от шока уста. Това бяха нейните неща, а той ги разпръсна по цялата седалка, като боклук. Слейд мушна ръка в бъркотията, която бе създал, извади клетъчния телефон и го отвори.