— Дявол да го вземе! — изръмжа той и го хвърли на пода.
— Това е моят телефон! Не го чупи!
Темпераментът на Триша пламна. Тя също бе уплашена и много, много ядосана. Разкопча предпазния колан, за да може да се пресегне напред и да вземе мобилния си телефон. Слейд я бутна назад с ръка, обратно на мястото й.
— Все едно, не работи — изръмжа той, докато я наблюдаваше.
— Хвърли твоя, не моя. Това е грубо.
— Съжалявам. Не исках да бъда неучтив, след като някой се опитва да ни убие.
— Хей! — извика Барт. — Зад нас има друг пикап. Ще спрете ли да се карате? Мисля, че имаме друг проблем. Изглежда те не са сами!
Триша обърна глава и с ужас се взря в задната част на джипа. Автомобилът, който ги приближаваше, беше син, с метална решетка отпред, почти близнак на червения. Видя как един мъж се изправи в каросерията на пикапа, а в ръката, облегната на кабината, за да пази равновесие, стискаше щанга. В другата ръка държеше пистолет, с който се прицелваше в тях. Тя отвори уста да предупреди.
Слейд се пресегна, сграбчи с юмрук Триша за ризата и я натисна надолу в седалката. С тялото си покри нейното, чантата и вещите, изсипани от нея, се забиха в корема й. Ръката му се мушна между нея и седалката. Напипа гърдата й, стисна я, после обърна длан и откри пистолета. Издърпа го твърде грубо. Прозвуча силен звук, но Триша едва го чу, тъй като бедрата на Слейд бяха покрили ушите й.
Главата ми е между краката му. Това означава, че буцата отзад на врата ми е… Тя стисна зъби. Как може Слейд да е възбуден, когато някой стреля по нас? С всички сили се опита да се измъкне измежду бедрата му, но масивното му тегло я задържаше долу. Мускулите на краката му я стиснаха и почти смачкаха главата й.
— Не мърдай! — предупреди я той. — Притискаш топките ми, като шаваш.
— Майната ти! Махни се от мен! — извика му.
Изведнъж голяма ръка плесна тежко задника й, изпращайки вълна от болка до мозъка й. Триша остана потресена.
— Лицето ми е точно тук, док. Не ми причинявай болка и аз няма да те нараня.
Тя изпищя. Беше ужасена, ядосана и дупето й гореше на мястото, където я бе ударил с голямата си длан. Нещо се блъсна силно в джипа и Слейд се преобърна от Триша. Отхвръкнаха напред, тялото на младата жена се свлече с неговото. И двамата се забиха в гърбовете на предните седалки.
— Карай! — нареди остро Слейд на Барт. — Още един такъв проклет удар и ще отидем по дяволите!
По дяволите? Лекарката се уплаши от тона му. Секунда по-късно джипът подскочи рязко. Двамата с него изцяло паднаха от седалката. Чу се мъжки вик. Барт. После Триша тупна силно отново по гръб върху седалката, притисната пак под тежестта на Слейд.
Тя чу ужасен шум, когато всичко издрънча, подскочи и се разтърси толкова силно, че жената се запита, дали ще се разтресе заедно с всичко останало. Изведнъж се разнесе оглушителен гръм, секунда по-късно джипът се наклони рязко и тя бе отново изхвърлена от седалката. Изпищя от неподправен ужас. Вече не знаеше кое е горе и кое — долу. Не усещаше нищо друго, освен болка, страх и чувството, че се движи. Ръце сграбчиха бедрата й и тя се блъсна грубо в тялото на Слейд. Стъклото звънтеше така, сякаш се взривяваше. Металът изскърца и се разби с оглушителна сила. Триша продължи да пищи, но всичко спря да се движи изведнъж.
Младата жена едва си поемаше въздух, докато лежеше върху нещо твърдо. Рамото, ухото и ръката я боляха. Опита да се успокои, отвори очи, но веднага съжали, че го е направила. Откри, че тялото й е проснато върху тавана на колата. Разбитото задно стъкло се намираше непосредствено от дясната й страна, което й показваше, че по някакъв начин бе изхвърлена най-отзад в багажното отделение. Втренчи се в пръстта и тревата по земята, намиращи се само на една ръка разстояние. В близост до задната част на джипа се извисяваше дебел ствол на дърво. Най-накрая съзнанието й се проясни — автомобилът се бе приземил върху покрива си.
Триша се размърда и това предизвика болка, която се изстреля от коляното нагоре по крака й. Изстена. Подпря се на ръката си, въпреки че рамото я болеше, и опита да се надигне. Успя само да повдигне глава. Обърна се наляво и съзря Слейд на няколко сантиметра от себе си. Лежеше проснат на една страна, с гръб към нея, положил глава на бедрото й. Ръката му се раздвижи и той докосна лицето си.