Беше се втренчила в смазаната предница, докато Слейд отваряше вратата на шофьорското място. Колата изглеждаше така, сякаш се бе врязала в нещо по пътя си надолу. Триша предположи, че е било дърво, или може би няколко от тях бяха виновни за щетите по предната част на автомобила. Цяло чудо беше, че са живи.
Младата жена обърна глава и се загледа нагоре към планината. От мястото, където стоеше, не виждаше шосето, но можеше да проследи пътя на преобръщането на джипа, преди отломките да изчезнат в гъстите дървета. Счупени стъкла, откъснати части от колата, както и някои дрехи, бяха разпръснати по пътя на катастрофата.
Близо до едно дърво видя смачкан куфар. Той бе строшен и разкъсан, сякаш са го секли с брадва. Триша потрепери. На негово място можеше да бъде тя или Слейд, ако някой от тях бе изхвръкнал от джипа.
— Не! — изпищя Барт.
— Бъди мъж! — изръмжа му Слейд. — Няма да се мотаем тук цял ден. Броя до три, режа колана и те вадя. Задникът ти ще се свлече, но аз ти държа главата. Едно. Две…
— Не! — изкрещя младежът, паникьосан.
— Три!
Слейд сряза колана и издърпа крещящия Барт от превозното средство. Триша закуцука към плачещия шофьор. Слейд го пусна на земята и отстъпи назад. Погледът, който отправи към лекарката, показваше чисто отвращение. Поклати глава, стисна зъби и се отдалечи.
— Ти се оправяй с него. Отивам да спася, каквото е останало. Скоро ще се стъмни.
Тя се свлече на колене, за да огледа тихо хлипащия Барт. Изпълни я съчувствие към младежа, който бе в началото на двадесетте, но всъщност изглеждаше по-малък. Разбра, че е много изплашен. Прокара ръце по цялото му тяло, това бе единственото нещо, което можеше да направи, без лекарската си чанта. Налагаше се да прецени състоянието му само визуално и с опипване.
Огледа хълбоците, обхвана с длани едното му бедро, прокара ги надолу по протежение на крака, чак до глезена. Не откри никакви счупвания. Предпочете да не събува ботуша, за да разбере със сигурност, защото знаеше, че ако има травма, той ще придържа нараненото място и ще контролира подуването. Премести се на другия крак, стисна бедрото му, опипа го високо горе, после спусна ръка по цялата му дължина.
— Искате ли стая? — въздъхна Слейд. — Докосни ме по същия начин и се надявам да ми дадеш брачна халка, док.
— Проверявам за счупени кости. — Тя дори не погледна през рамо към него. — Дотук, добре. — Триша седна на пети и погледна намръщено Барт. — Къде те боли?
— Ръката.
Докато прокарваше длани по него, бе прегледала корема и главата му.
— А как са вратът и гърбът ти?
— Те са добре. Боли ме ръката. — Барт плачеше тихо, притиснал ръка до гърдите си.
Младата жена обърна глава и погледна към Слейд.
— Той вероятно има вътрешни травми, но не мога да знам със сигурност, докато не отидем в болницата. Единствените наранявания, които открих, са тези на ръката и китката. Ще донесеш ли моя куфар и някои от дрехите ми? Нуждая се от тях.
Той се намръщи и стисна устни.
— Искаш да се преобличаш? Остави ме на мира, док. Не може да си толкова суетна.
— Ти, глупав кучи син! — рече задавено Триша, гневът й пламна мигновено. — Трябва да направя превръзка от някакъв плат за ръката му. А дръжката на куфара ще използвам като шина, за да обездвижа китката му.
Мъжът се изчерви леко.
— Ще ги донеса. Извинявай. — И тръгна.
Тя въздъхна дълбоко, което позволи на гнева й да се разсее малко. И тримата бяха подложени на огромен стрес. Слейд се върна след минута. С помощта на нож разряза една от хубавите й ризи на ивици. Лекарката се зае да превързва счупената китка на Барт. Докато го правеше, той припадна от болката, което донякъде бе добре, тъй като Слейд изглеждаше много ядосан, че младежът продължаваше да плаче. Поне щеше да мълчи, докато е в безсъзнание.
Триша се възползва от това му състояние и превърза кървящата ръка, като осигури неподвижността й с презрамка през врата му. Според нейната преценка, ако в най-скоро време не се положеха необходимите грижи за ръката му, щеше да я загуби цялата. Сподели тихо мнението си със Слейд.
— Ще го направиш — намръщи се той — веднага след като ни поникнат криле и излетим оттук. Какво очакваш да ти кажа? Заседнали сме тук.