— Надявам се това да ни издържи. Сигурен ли си, че тежестта ни няма да скъса въжето? — Човекът изрекъл тези думи имаше лек акцент. — Дали са минали от тук? Теренът е доста неравен.
Слейд се обърна и бързо се скри зад дърветата, за да чува по-добре. После видя шестима мъже облечени с различни дрехи, единственото общо между тях бяха пушките, метнати на гърбовете им. Устните му се разтвориха, зъбите му блеснаха, но той потисна ръмженето, което заплашваше да го издаде на враговете му.
Беше в състояние да се бие с тях, щеше да ги причака и да ги атакува, но какво щеше да стане, ако не победи? По време на катастрофата бе изгубил собственото си оръжие и нямаше с какво да застреля някои от тях, за да изравни бройката. А ако не успееше да убие мъжете, преди да го застрелят, Триша щеше да бъде беззащитна, оставена на милостта на хората.
Изръмжа тихо и бързо се обърна, за да се върне при нея. Нямаше да рискува собствения си живот. Барт не му се стори достатъчно твърд мъж, за да пътува с травмите. Докато се движеше енергично, но предпазливо, за да не издаде присъствието си, Слейд взе трудно решение — ако младежът откажеше да върви с тях, щеше да го остави на мястото на катастрофата. Триша най-вероятно би протестирала. Тя имаше меко сърце и независимо от решението, което вземеше, той щеше да я спаси — дори и да му се наложеше да я удари и да я метне на рамо. Тази мисъл го накара да се движи по-бързо, за да отиде при нея.
— Трябва бързо да изчезваме — изръмжа Слейд зад Триша.
Тя подскочи, обърна глава и се намръщи. От внезапното движение рамото й изтръпна.
— Какво става?
— Шестима мъже са по следите ни. Имат оръжие и въжета. Мисля, че набавянето на тези неща ги е забавило и затова не са се спуснали веднага след нас. Там, където излетяхме от пътя, теренът е много стръмен.
— Може би идват на помощ да ни спасят — изрече с надежда Барт.
— С пушки, препасани през рамо? — изсъска Слейд. — Я, стига! Те ще бъдат тук скоро. — Той се обърна. — Ставай! Аз ще взема всичко, което преценя, че ще е полезно за оцеляването ни, и тръгваме. След малко ще се стъмни и това ще помогне да загубят следите ни.
Триша стана с мъка, после посегна към Барт да го хване за здравата ръка и да му помогне да се изправи на крака. Той обаче твърдо поклати глава.
— Не. Аз оставам тук. Тези мъже са противници на Новите видове. Ще им кажа, че съм човек и те ще ми помогнат.
— Да не си се побъркал. — Тя затаи дъх. — Те се опитаха да ни убият и ти си мислиш, че като им обясниш, че си човешко същество, това ще е от някакво значение за тези типове.
— Те мразят Новите видове, сигурен съм, че затова ни нападнаха. Може би са си мислили, че и Джъстис Норт е с нас. Те наистина го ненавиждат.
Слейд се върна с ръчната чанта на Триша. Без да я пита, прехвърли дръжките през главата и едното й рамо, като внимаваше да не постави каишката на нараненото място. Това я изненада. Очевидно бе забелязал, че тази й страна не е засегната. Той беше бесен, когато погледна към Барт.
— Ние тръгваме. Ако искаш да живееш, си размърдай задника и идвай с нас, защото мисля, че те ще те убият — изръмжа думите Слейд. — Ще умреш, ако останеш тук, хлапе. Нямам време да ти държа ръката, докато ти дойде акълът. Отказвам да рискувам живота си, или нейния, като стоя и обсъждам ситуацията с теб. Скачай на крака!
Барт вдигна поглед към Слейд.
— Аз съм човек, те няма да ми навредят. Ще извикат помощ.
— Ти ще умреш, но аз не разполагам с време за спорове. Предупреден си. Опитах се да те вразумя. Това е всичко, което мога да направя за теб. — Слейд се обърна и обхвана лицето на Триша с голямата си длан, принуждавайки я да погледне към него. Напрегнатият му поглед срещна нейния. — Трябва да се движим бързо, за да увеличим колкото се може повече разстоянието между тях и нас. Понеже куцаш, ще те нося на гръб. Бих те носил на ръце, но теренът е неравен и ще имам нужда от тях. Не спори с мен, док! Те наближават. Ако останем, ще умрем.
Тя бе принудена да се съгласи. Не се съмняваше, че тези мъже са опасни.
— Добре.
Слейд се обърна с гръб към нея и клекна. Завъртя глава да я погледне и разтвори ръце от двете си страни.
— Качвай се!
Откакто бе малко момиченце, никой не я бе носил така, но не се поколеба да се качи на гърба му. Обви леко ръце около врата му, за да не го задуши. Той притисна бедрата й към своите и се изправи. Младата жена отправи поглед към Барт, лежащ на земята.